Купи хълма и участъците, които му осигуряваха безопасност, и с облекчение установи, че Брокови не наддават против него, което означаваше, че можеше да има доверие на Тес. И все пак той реши в бъдеще да бъде по-предпазлив и да не я поставя повторно в такова положение. Беше опасно да си прекалено откровен за някои неща, помисли си той. Опасно и за нея, и за самия него. Например осъзнаването, че мисълта за нея, за най-лекия й допир го правеха трескав от желание. Усещане, което никога не би могъл да сподели с нея или с баща си, а само с Горт, който разбираше: „Да, Кълъм, друже. Много добре го знам. Страхотна болка, страхотна. Човек едвам може да стъпва. Аха — и е страшно трудно да я овладееш. Ама ти не се безпокой, друже. Ние сме приятели и аз те разбирам. Ти и аз трябва да сме откровени един с друг. Много е опасно за теб да живееш като някой монах. Да. И лошото му е, че и в бъдеще ще ти създава неприятности, а съм чувал да казват, че може и болест да те хване. Болката в лоното е предупреждение Божие. Тая болка може да съсипе живота на мъжа и това си е чистата истина, да ме пази Бог! Ама ти не се безпокой — знам едно местенце на Макао. Не се кахъри, стари друже.“
И макар че Кълъм не приемаше твърде сериозно суеверията, с които го обсипваше Горт, болките, които понасяше денем и нощем, пресякоха волята му да се съпротивлява. Имаше нужда от облекчение. Но и така да е, закле се той, ако Брок се съгласи да направи сватбата другия месец, няма да отида в бардака! Няма!
По залез Кълъм и Струан се качиха на „Уайт уич“. Брок ги чакаше на квартердека заедно с Горт. Вечерта бе хладна и приятна.
— Вече съм решил за твоята женитба, Кълъм — каза Брок. — Следващия месец няма да стане. По-добре ще е догодина. Но след три месеца от днес е седемнайсетият рожден ден на Тес и тогава можете да се ожените — на същия ден, на десети.
— Благодаря ви, мистър Брок — отвърна Кълъм. — Благодаря ви.
Брок се ухили на Струан.
— Това устройва ли те, Дърк?
— Това е твое решение, Тайлър, не мое. Но мисля, че два или три месеца не е много по-различно от един. Все още настоявам за следващия месец.
— Септември устройва ли те, Кълъм? Както казах? Бъди честен, момко.
— Да. Разбира се. Аз се надявах, но… е, добре, мистър Брок. — Кълъм се закле, че ще изчака трите месеца. Но дълбоко в себе си знаеше, че няма да може.
— Значи е уредено.
— Аха — откликна Струан. — Тогава след три месеца.
Да, каза си той, три месеца. Току-що си подписа смъртната присъда, Тайлър. Може би две.
— И, Дърк, ще ми отделиш ли малко време утре? Да определим зестрата и някои други работи.
— По обяд?
— Става. По обяд. А сега викам да слезем долу при дамите. Ще останеш ли за вечеря, Дърк?
— Благодаря, но имам да свърша някои работи.
— Като конните състезания, а? Трябва ли да ти го призная? Много умно да извикаш тоя момък Блоър от родината. Подходящ млад франт. Последната гара от всяко състезание ще бъде залога на Брок. Ще определим награден фонд.
— Да. И аз така чух. Добре ще е да имаме най-добрия хиподрум в Азия.
Блоър бе направил съобщението на търга за земя. Лонгстаф бе приел да стане първия президент на Жокейклуба. Вноската за годишно членство бе определена на двадесет гвинеи и всеки европеец на острова незабавно се бе присъединил. Блоър бе обкръжен от доброволци да яздят кавалерийските коне, които генералът се бе съгласил да предостави.
— Ти можеш ли да яздиш, Дърк?
— Аха. Но никога не съм се състезавал.
— Аз също. Но може би трябва да опитаме, а? Ти яздиш ли, Кълъм?
— О, да. Но не съм много добър.
Горт го потупа по гърба.
— Можем да наемем коне на Макао, Кълъм, да се поупражним. Може да вземем и бащите си с нас, а?
Кълъм неловко се усмихна.
— Да, бихме могли да опитаме, Горт — каза Струан. — Е, лека нощ. Ще се видим утре на обяд, Тайлър.
— Тъй. Лека нощ, Дърк.
Струан си тръгна.
По време на вечерята Кълъм се опитваше да заличи антагонизма, който съществуваше между Горт и Брок. Стори му се странно, че харесва и двамата, че можеше да ги прозре — можеше да разбере защо Горт искаше да бъде тай-пан и защо Брок няма да отстъпи управлението, поне още за известно време. Странно защо се чувстваше по-мъдър от Горт в това отношение. Всъщност не е толкова странно, помисли си той. Горт не е бивал внезапно оставян сам за седем дълги дни с цялата отговорност. В деня, когато се оженя за Тес, ще изхвърля двадесетте суверена на Брок. Няма да е редно да ги пазя повече. Каквото и да стане, започваме наново. Само след три месеца. О, Господи, благодаря ти.
След вечеря Кълъм и Тес излязоха на палубата сами. И двамата стояха бездиханни под звездите, като се държаха за ръце и изгаряха. Кълъм докосна устните й в първата колеблива целувка и Тес си припомни грубата целувка на Нагрек и огъня, който ръцете му бяха разпалили, и болката, която беше й причинил — всъщност не болка, а агония от удоволствие, което винаги я караше да пламва в спомените си. Радваше се, че скоро ще може да угаси огъня, който вътрешно я изгаряше. Още само три месеца и — успокоение.
