Кълъм се качи на дългата лодка, силно разтревожен. Той бързаше към „Рестинг клауд“. Корабът бе сред многобройните сампани, почти изправен. Войници го пазеха от крадци. Той се изкачи на борда и слезе долу.
Лим Дин стоеше със секира в ръка пред помещенията на Струан.
— Маса мъртъв?
— Да.
Лим Дин не отговори. Нито промени изражението на лицето си.
— Когато тай-пан имаше документи — важни документи, — къде ги оставяше? — попита Кълъм.
— Айейа?
— Документи — поставя в сейф. Има сейф? Каса?
Лим Дин го въведе вътре и му показа касата в спалнята на Струан.
— Това там?
— Ключ?
— Ключ няма. Тай-пан има. Нищо няма.
„Къде би могъл да бъде ключът? — се питаше Кълъм. — В него! В него, разбира се. Трябва да… дали Варгас има ключ? О, господи! Помогни ми! Ще има… погребение и ковчег. Къде трябва да… и… и какво ще правя с тази китайка? Може ли тя да бъде погребана с него? Не, това не може. Има ли той семейство с нея? Не ми ли каза, че има? Къде са те? В руините? Помисли, Кълъм! Събуди се, за бога! А корабите? Парите? Оставил ли е завещание? Забрави за това! Това сега не е важно. Ти трябва да намериш тайните документи. Какво каза Лонгстаф? Карти и руски документи?“
Брок влезе в кабината незабелязан. Той видя страха и безпомощността по лицето на младия Кълъм и петната от кръв по ръцете и дрехите му.
— Добро утро, мойто момче — любезно каза той. — Дойдох веднага щом научих. Съжалявам, мойто момче, но не се плаши. Ще направя всичко за тебе.
— О, благодаря, мистър Брок — отвърна Кълъм поуспокоен. — Аз само…
Той седна отново, почувствал слабост.
— Тес каза, че без тебе щяла да умре. Глесинг също. Лош джос за баща ти, но не се плаши. Аз ще бъда в резиденцията, моето момче, и ще уредя всичко както трябва. Заповядах на Орлов да остави корабите Лъв и Дракон с половината мачти, а аз ще оправя „Рестинг клауд“ много бързо. Ти само се съвземи. Аз ще се грижа за всичко.
— О, благодаря, мистър Брок. Виждали ли сте ключа му? Аз трябва…
Кълъм тъкмо щеше да обясни историята с документите, но си спомни какво му бе казал Лонгстаф относно предателството и се спря навреме.
— Просто мислех — каза той неуверено, — трябва да прегледам документите му.
— Аз няма да пребърквам джобовете му! — каза Брок със студен глас. — Просто го положих, както си му е реда, и изнесох жената да не се вижда.
„Е, Дърк — каза си той, — няма да забравя как изглеждахте ти и езичницата. Заедно. Но заради тебе, заради децата ти, ще бъдеш погребан сам, като християнин. Ще се разпоредя за нея без много шум.“
— Да, разбира се — каза Кълъм.
— Ние ще се сдружим, Кълъм. Брок и Струан. Ще бъде добре за всички. „Ноубъл хаус“ ще бъде „Брок — Струан“. Веднага ще подготвя документите. Всичко ще бъде направено както трябва.
„Да — каза си той. — Няма да ти трия носа с твоя джос, Дърк, но сега аз ще бъда тай-пан. Най-после! Кълъм е бъдещият, ако се окаже достатъчно добър, след Морган и Том.“
— Всичко между тебе, Тес и мене е забравено, моето момче. Най-добре иди на „Уайт уич“. Тес има нужда от утеха.
— Да. Добре, мистър Брок. Благодаря. Но… добре, ако не възразявате, бих искал първо да отида до резиденцията.
— На мръкване да си на борда.
Брок излезе.
Кълъм избърса лицето си с ръце. „Така е най-добре. Да се сдружим. Най-добре. Ти винаги си казвал, че така е най-добре. Съвземи се, Кълъм! Иди и намери ключа!“
— Маса?
Лим Дин му кимна с глава да го последва и го заведе в друга кабина. Маус лежеше на пода. Той бе грозен в смъртта си.
— Джос. Няма значение — каза Лим Дин и нервно се засмя.
Кълъм напусна кораба със свито сърце по дъсчените пътеки сред сампаните и стигна до Глесинг пойнт. После продължи по Куинс роуд, като си проправяше път през купчини от отломъци и руини и отвръщаше разсеяно с благодарности на много хора, които му изказваха съболезнования. Имаше само една мисъл в обърканото му съзнание: „Трябва да претърсиш джобовете му.“
— Кълъм!
В замаяното си състояние той видя Купър заедно с Шиваун сред група от търговци близо до хотела. Той искаше да продължи пътя си, но те дойдоха при него.
— Току-що научихме, Кълъм. Много съжалявам! — каза Купър. — Мога ли с нещо да ти помогна? Това е ужасен джос.
— Да, ужасен джос! — каза Шиваун. Лицето й бе цялото наранено, а дрехите й — окъсани. — Току-що се върнахме от Каулуун. Това е наистина ужасно. Толкова несправедливо!
— Аз… аз… добре, съжалявам, но сега не мога да разговарям. Аз трябва… аз трябва…
И той бързо тръгна по пътя си.
— Бедният млад дявол! — каза Купър.
— Той изглежда ужасно изплашен.
— Не се учудвам. След всичко, което преживя с тай-пан и Глесинг.
— Какво става с Глесинг? Ще се оправи ли?
— Не зная. Надявам се.
Купър погледна към пристанището. Той видя останките от „Бостон принсес“ и отново благодари на Бога, че запази живота им.
