Септа Унела застана вдясно от нея, септа Моел отляво, септа Сколера зад гърба ѝ. Ако кралицата побегнеше или се спреше, трите стари вещици щяха да я замъкнат обратно и този път щяха да се погрижат никога повече да не напусне килията си.
Церсей вдигна ръка. Отвъд площада, отвъд морето от жадни очи, зяпнали усти и мръсни лица, в другия край на града, в далечината се издигаше хълмът на Егон, кулите и бойниците на Червената цитадела грееха розови на светлината на изгряващото слънце. „Не е толкова далече.“ Щом стигнеше портите ѝ, най-тежките ѝ грижи щяха да са свършили. Щеше отново да има сина си. Щеше да има своя поборник. Чичо ѝ го беше обещал. „Томен ме очаква. Моят малък крал. Мога да направя това. Трябва.“
Септа Унела пристъпи напред и заяви високо:
— Грешница иде пред вас — Церсей от дома Ланистър, вдовстваща кралица, майка на негово величество крал Томен, вдовица на негово величество крал Робърт, жена, извършила най-тежки измами и прелюбодеяния.
Септа Моел пристъпи вдясно от кралицата.
— Тази грешница призна греховете си и помоли за снизхождение и опрощение. Негова висша святост ѝ повели да покаже разкаянието си, като остави всякаква гордост и лицемерие и се представи както боговете са я създали пред добрите хора на града.
Септа Сколера довърши:
— Тъй че сега тази грешница застава пред вас със смирено сърце, остригана от тайни и притворства, гола пред богове и хора, за да измине своя път на покаяние.
Церсей беше на една годинка, когато почина дядо ѝ. Първото нещо, което бе направил баща ѝ при възкачването си, бе да прогони алчната, от ниско потекло любовница на баща си от Скалата на Кастърли. Взели ѝ бяха коприните и кадифетата, които лорд Титос щедро ѝ бе подарявал, и накитите, които си беше взела сама, и беше наредил да мине гола по улиците на Ланиспорт, за да я види Западът такава, каквато е.
Макар да беше твърде малка, за да помни това зрелище, Церсей беше слушала разказите, раздувани от устата на перачки и стражи, които го бяха видели. Говореха как жената плачела и се молела, за отчаянието, с което се вкопчила в дрехите си, когато ѝ заповядали да се съблече, за напразните ѝ усилия да скрие гърдите и бедрата си с ръце, докато куцала боса и гола по улиците към изгнанието си.
— Суетна и горда беше преди — помнеше думите на един от стражите, — толкова надута, че човек да си помисли, че е забравила, че дойде от калта. Но щом ѝ смъкнаха дрехите, си беше просто поредната курва.
Ако сир Кеван и Върховният врабец си въобразяваха, че ще е същото и с нея, много грешаха. Кръвта на лорд Тивин течеше в нея. „Аз съм лъвица. Няма да се свивам пред тях.“
Кралицата смъкна халата си.
Съблече се с плавно, спокойно движение, все едно беше в покоите си и се събличаше за банята си, без никого наоколо освен слугините ѝ. Студеният вятър докосна кожата ѝ и тя потрепери. Нужна ѝ беше цялата ѝ воля, за да не се опита да се прикрие с ръце, както беше направила курвата на дядо ѝ. Пръстите ѝ се стегнаха в юмруци, ноктите ѝ се забиха в дланите. Гледаха я хиляди жадни очи. Но какво виждаха? „Аз съм красива“, напомни си тя. Колко пъти ѝ го беше казвал Джайм? Дори Робърт ѝ го беше признавал, когато идваше в леглото ѝ пиян, за да изрази пиянската си почит с члена си.
„Но по същия начин гледаха и Нед Старк.“
Трябваше да тръгне. Гола, остригана, боса, Церсей бавно заслиза по широките мраморни стъпала. Кожата ѝ настръхна. Бедните братя забутаха хората назад, за да отворят път през тълпата, а Мечовете закрачиха от двете ѝ страни. Септа Унела, Септа Сколера и септа Ноела ги последваха. Зад тях тръгнаха момичетата послушници в бяло.
— Курва! — извика някой. Женски глас. Жените винаги са най-жестоките към други жени.
Церсей я пренебрегна. „Ще има още, и по-лошо. За тези същества няма по-голяма радост в живота от това да злорадстват над по-добрите от тях.“ Не можеше да ги накара да замълчат, тъй че трябваше да се преструва, че не ги чува. Нямаше и да ги гледа. Щеше да задържи очите си на Високия хълм на Егон в другия край на града, на кулите на Червената цитадела, блеснали на светлината. Там щеше да намери спасението си, ако чичо ѝ беше спазил своята част от сделката им.
„Той поиска това. Той и Върховният врабец. И малката розичка също, не се съмнявам. Съгрешила съм и трябва да изкупя вината си, трябва да покажа позора си пред всеки просяк в града. Мислят, че това ще прекърши гордостта ми, че ще е краят за мен, но грешат.“
Септа Унела и септа Моел крачеха от двете ѝ страни, а септа Сколера ситнеше отзад и звънеше с малка камбана.
— Срам — викаше старата вещица, — срам за грешницата, срам, срам.
Някъде отдясно се чу друг глас, в контрапункт на нейния, момчето на някой пекар завика:
— Месеници, три петака, хайде на горещите месеници.
