Като видя, че могат да си говорят непринудено, колкото да минава времето, Ейлийн започна да се държи съвсем естествено, прояви интерес, дори се зарадва от сдържаното и мило присъствие на Линд. Очевидно наистина е искал да й направи светско посещение. От своя страна Линд я проучваше и се питаше какво ли впечатление й прави неговият учтив и сдържай тон. След като огледа доста бегло галерията, каза:
— Винаги съм се възхищавал от къщата ви. Зная, че е проектирана от Лорд, а пък и всички разправят, че я е направил хубаво. Това сигурно е трапезарията?
Макар и къщата да не км бе помогнала да се наложат в обществото, Ейлийн много се гордееше с нея и на драго сърце предложи да му покаже и другите стаи. Линд беше виждал естествено какви ли не богаташки къщи — къщата на семейството му бе от най-разкошните, но се престори на заинтригуван. Докато вървяха, той се възхищаваше от вкуса, с който бяха подбрани дърворезбите и бяха подредени мебелите, от гледката през прозорците.
— Почакайте за миг — каза Ейлийн, когато наближиха вратата на спалнята й. — Забравих дали е подредена. Иска ми се да я видите.
Тя отвори вратата и влезе.
— Да, влезте — извика.
Той я последва.
— Наистина, колко е прелестна! Колко изящна! Колко ефирни и грациозни са тези танцуващи фигурки. Тоновете са съчетани великолепно. Стаята напълно ви подхожда. Тя е като вас.
Той замълча и се загледа в огромния килим в топли сини и кремави цветове и в леглото от позлатен метал.
— Добре е направено — каза Линд, после настроението му изведнъж се промени, той спря да говори за подредбата (Ейлийн бе от дясната му страна и той се оказа между нея и вратата) и добави: — Кажете ми, защо не искате да ме придружите довечера на танците? Ще бъде прекрасно. Ще се позабавлявате.
Ейлийн забеляза внезапната промяна в настроението му. Тя осъзна, че като му показваше стаите, бе изпаднала много бързо в трудно положение. Тъмните му пленителни очи говореха вместо него.
— О, нямам настроение. От известно време изгубих вкус към доста неща. Аз…
Тя пристъпи неволно към него по посока на вратата, но той я спря с ръка.
— Останете още малко — помоли я. — Искам да ви кажа нещо. Винаги ме избягвате и сте толкова неспокойна. Не ви ли харесвам поне малко?
— Разбира се, че ми харесвате, но не е ли по-добре да поговорим в музикалния салон? И долу бих могла да ви обясня защо ви отбягвам не по-зле, отколкото тук. — Тя му се усмихна покоряващо, вече смело.
Линд също й отвърна с усмивка, при която се откриха равните му бели зъби. В очите му проблеснаха шеговити злобни пламъчета.
— Разбира се, разбира се — каза той, — но вие сте толкова прекрасна в стаята си. Никак не ми се иска да я напускам.
— Все пак май трябва да слезем долу — отговори Ейлийн весело, но вече и леко обезпокоена. — Ще се убедите, че и долу мога да бъда забавна.
Тя тръгна, но силата му като тази на Каупъруд се оказа твърде голяма за нея. Линд беше много як.
— Наистина не бива да го правите точно тук — каза Ейлийн. — Може да влезе някой. Какъв повод съм ви дала, за да си мислите, че може да се държите така с мен?
— Какъв повод ли? — попита той, после се приведе и я погали по закръглените рамене с мургавите си ръце. — Не, няма конкретен повод. Поводът сте самата вие. Казах ви колко сте мила още вечерта в „Алкот“. Не го ли разбрахте тогава? Стори ми се, че да.
— О, разбрах, че ме харесвате. Всеки може да ме харесва. Но за нещо друго… да си позволявате такива волности с мен… и през ум не ми е минавало, че ще дръзнете. Чувате ли? Май че идва някой. — Ейлийн се опита да се отскубне, по не успя и добави: — Моля ви, мистър Линд, пуснете ме. Трябва да ви кажа, че не е много възпитано да държите така една жена, без тя да го иска. Ако наистина ви бях дала повод… след малко вече ще се разсърдя.
Отново усмивка, открила белите му зъби, и тъмни, злобно присвити очи.
— Виж ти! Не знаех, че сте такава! Сякаш съм ви съвсем чужд. Не си ли спомняте какво ми казахте на обеда? Не си удържахте на обещанието. Всъщност ми дадохте да разбера, че ще дойдете. А защо не дойдохте? Страхувате се от мен, не ме харесвате или и двете? Смятам ви за прелестна, за очарователна и искам да ми отговорите.
Линд пристъпи, прегърна я с едната ръка през кръста, привлече я към себе си и я погледна в очите. С другата хвана свободната й ръка. Внезапно долепи устни до нейните, а после започна да я целува по страните.
— Обичате ме, нали? Ако не ме обичахте, защо ще ми казвате, че ще дойдете?
Държеше я здраво, а Ейлийн се мъчеше да се отскубне. Завладя я някакво ново усещане — усещането за друг мъж, и този мъж беше Полк Линд, единственият, към когото освен към Каупъруд изпитваше влечение. Но сега тук, в собствената й стая, когато мъжът й можеше да се прибере или да влезе някой от слугите!
