В резултат на тази среща само след няколко седмици настоятелството на университета прие предложението на Каупъруд и с негово съгласие то бе публикувано. Покрай вече описаните непредвидени обстоятелства тази новина направи сензация. И в други части на света бяха изработени и се използваха гигантски рефлектори и рефрактори, но нито един от тях не беше толкова голям и хубав. Дарението беше достатъчно, та Каупъруд да се прослави като благодетел на обществото и покровител на науката. Не само в Чикаго, но и в Лондон, Париж, Ню Йорк и всички големи столици — средища на интелектуалци и учени, внушителното дарение на този, изглежда, баснословно богат американец се превърна в предмет на оживени разисквания. Наред с другите банкерите също го забелязаха и когато по късно пратениците на Каупъруд се явиха при тях за пари, с които да гарантират акциите за надземните линии, и им заявиха, че съвсем наскоро Каупъруд ще получи концесии за тях за петдесет години, те любезно приеха предложението. Човек, конто можеше ла подари триста хиляди долара за телескоп в момент на най-големи затруднения, сигурно бе в доста добро финансово положение. Явно притежаваше огромен резервен капитал. След известна подготовка, през която Каупъруд посети набързо Треднидъл стрийт в Лондон и Уолстрийт в Ню Йорк, той постигна съгласие с една англо-американска банка и тя взе повечето акции на проектираната надземна трамвайна линия, за да ги продава в Европа и в други места на света, а Каупъруд получи достатъчно средства, за да започне работа. Всички акции за неговите надземни трамвайни линии моментално се покачиха с няколко пункта, а на онези, които искаха да провалят Каупъруд, не им остана нищо друго освен да скърцат със зъби от злоба. Дори „Хекелхаймър и Ко“ проявиха интерес.

Ансън Мерил, който само преди няколко седмици беше предоставил голям парцел за университетски стадион, направи кисела физиономия, когато узна, че славата му внезапно е била засенчена. Хосмър Ханд, подарил химическа лаборатория, и Шрайхарт, отпуснал средства за общежитие, си мислеха потиснати как едно много по-скромно от техните дарение е успяло да вдигне такъв шум само защото заложената в него идея е оригинална. Това бе просто още едно доказателство за нечувания късмет на този човек, за неговата щастлива звезда, която осуетяваше плановете на враговете му.

<p>Глава XLIV</p><p>КОНЦЕСИЯТА</p>

Каупъруд си осигури доста блестящо парите за строежа на надземните трамвайни линии, но сега пред него стоеше не по-лесната задача да получи концесиите. Наред с другото трябваше да бъде обуздан Чафи Тейър Слъс, конто не знаеше нищо за събраните против него улики и започна да сипе огън и жупел веднага щом из политическите кръгове се зашушука, че ще бъде одобрена нова концесия и че от нея ще се възползва Каупъруд.

— Не го допускайте, мистър Слъс — отбеляза мистър Ханд, който любезно, ала твърдо покани своето протеже — кмета, на обяд, за да поговорят по делови въпроси. — Не го допускайте, направете всичко възможно това да не стане. — Като председател на градския съвет мистър Слъс притежаваше достатъчно власт, за да повлияе върху бюрократичната машина. — Вдигнете такъв шум, че те да не посмеят да го решат през вашата глава. От това зависи политическата ви кариера, пък и репутацията ви в Чикаго. Вестниците и влиятелните финансови и обществени кръгове ще ви подкрепят напълно. В противен случай ще ви обърнат гръб. Няма да се отървете лесно, ако изоставите своите покровители и ги предадете, дали сте клетва и сте спечелили изборите, за да правите някои услуги.

Мистър Ханд беше много гневен.

Мистър Слъс, безукорен в черния си костюм и бялата риза, бе повече от сигурен, че ще изпълни до най-малките подробности указанията на мистър Ханд. Той ще отхвърли този проект за концесия, няма да допусне съветът да го одобри.

— От мен няма да получат подкрепа — заяви категорично той. — Знам какво са намислили. А и на тях им е известно, че зная.

Той погледна мистър Ханд така, както един защитник на справедливостта обикновено гледа друг, и богатият гешефтар си тръгна, убеден, че юздите на властта се намират в сигурни ръце. Веднага след това мистър Слъс даде интервю, в което предупреди всички членове на градския съвет и всички съветници, че той като кмет никога няма да подпише проект като този.

Същата сутрин, когато се появи интервюто, в десет и половина, часа, в който мистър Слъс обикновено отиваше в кабинета си, личният му телефон иззвъня и един от помощниците му го попита дали ще говори с мистър Франк А. Каупъруд. Той вече предвкусваше лаврите на победителя, бе доволен от изложението си, появило се на първата страница на сутрешните вестници, и отвърна надменно, като преливаше от гражданска гордост.

— Да, свържете ме.

— Мистър Слъс — подхвана Каупъруд от другия край, — тук е Франк А. Каупъруд.

— Да. С какво мога да ви услужа, мистър Каупъруд?

Перейти на страницу:

Похожие книги