Помъчи се закачливо да я накара да му каже защо е плакала, като се питаше какво ли ще си помислят Ейлийн или Рита, ако знаеха, но Антоанет отначало не си признаваше — по-късно сподели, че е имала лошо предчувствие. Странно, също си мислеше за Ейлийн, за това как я е виждала да влиза и излиза важно в кантората. Сега тя споделяше с нея (с изисканата и толкова високомерна и суетна мисис Каупъруд). вълшебството на неговата любов. Колкото и да е чудно, за нея това бе чест. Издигна се в собствените си очи — чувството й за живота и за неговите възможности се изостри. Сега повече отпреди знаеше нещо за живота, тъй като знаеше нещо за любовта и страстта. Бъдещето й изглеждаше вълнуващо и изпълнено с обещания. След малко се върна към пишещата машина, като си мислеше за случилото се. „Докъде ще доведе всичко това?“ — питаше се трескаво. Не личеше по очите й, че е плакала. Вместо това силната руменина по мургавите бузи подчертаваше още повече красотата й. Бе я измъчваше никакво угризение към Ейлийн. Антоанет принадлежеше към по-новото поколение, което дълбоко в себе си започваше да преразглежда етиката и нравствеността. Тя беше в правото си да се разпорежда със своя живот, пък да става каквото ще.
За Каупъруд резултатът от този разговор не беше толкова важен, както за Антоанет. Подчинявайки се на каприза си, той разбуди един необуздан страстен дух, съпровождан в тези случаи с безнадеждно обожание към него. Колкото и мъка да причиняваше на Антоанет, тя, както Каупъруд се убеди по-късно, за нищо на света не би посегнала на благополучието му. И все пак точно Антоанет първа събуди, без да иска, подозренията на Ейлийн и така й отвори очите за непрекъснатите изневери на съпруга й.
Случките, довели до това, бяха доста банални — всъщност в началото Ейлийн просто видя един следобед как мис Новак и Каупъруд разговарят задушевно в кантората, когато останалите си бяха отишли, и момичето като че малко се смути при появата й. По-късно един мрачен ноемврийски следобед на Ейлийн й се стори, макар и да не беше съвсем сигурна, че е видяла по Стейт стрийт Каупъруд и Антоанет в закрита карета, въпреки че той трябваше да е извън града в този момент. Ейлийн излизаше от магазина на Мерил и съвсем случайно погледна каретата, минаваща до тротоара. Макар и да не бе убедена, Ейлийн бе страшно смаяна. Възможно ли е Каупъруд да не е заминал? Тя се отправи към кантората уж за да занесе красивата каишка, която е купила за Джени, кучето на стария Лохлин, а всъщност за да разбере дали и Антоанет е отсъствала по същото време. Възможно ли е, питаше се тя, Каупъруд да се е увлякъл по своята секретарка? Всички в кантората смятаха, че той е извън града, а Антоанет е излязла, и Ейлийн се замисли. Лохлин, без да подозира нищо, й каза, че според него мис Новак е отишла в една от библиотеките за някакви материали. Тъй че Ейлийн продължи да се съмнява.
И какво би трябвало да си помисли? Настроенията и надеждите й бяха свързани толкова много с любовта и успеха на Каупъруд, че въпреки волята си тя не можеше да не побеснее при мисълта, че ще го изгуби. Понякога и самият той, докато вървеше по лъкатушния път на плътските си увлечения, се питаше как ще постъпи тя, ако научи за изневерите му. Наистина докато Каупъруд ухажваше мисис Кнтридж, мисис Ледуел и други, бяха се спречквали от време на време и макар да не стигаха до кавги, той разбираше как би се държала Ейлийн. Както и можеше да се предположи, понякога той не се прибираше, не задълго, без да влага някакво значение в това, и лесно си намираше оправдания, макар и да не можеше да оправдае равнодушието си към Ейлийн. Но тъй като всъщност не влагаше чувства в тези си връзки, доста успешно разсейваше подозренията на жена си.
— Защо говориш така? — питаше я, когато тя намекваше за някое пътуване или ден, който той не е прекарал с нея и може би е бил с друга жена. — Знаеш, че съм бил сам. Ако се занимавах с такива работи, щеше да го разбереш много бързо. А дори и да съм го правел, това не означава, че не съм ти бил верен духом.
— Така ли? — възкликна възмутена и донейде разтревожена Ейлийн. — Можещ да запазиш тази духовна вярност за себе си. Няма да ме задоволиш само с възвишени чувства.
Каупъруд се засмя заедно с Ейлийн, защото знаеше, че е права, и му дожаля за нея. В същото време хапливият й хумор му доставяше удоволствие. Знаеше, че всъщност тя не го подозира в истинска изневяра — изглеждате много влюбен в нея. Но и Ейлийн знаеше, че мъжът й се харесва на жените и че доста флиртаджийки на драго сърце биха го отклонили от правия път и превърнали живота й в ад. А също така, Че той може по свое желание да стане тяхна жертва.
