Тъмното обединение полностью

— Ти наистина ли не разбираш? — попита го Мередит тихо. — Тайлър, ти си помогнал Сю да бъде убита. Тя умря заради един отвратителен ритуал, който те е променил в нещото, което сега виждат очите ми. Ти си планирал и моето убийство, както и това на Вики и Бони, сигурна съм. И сега очакваш да проявим милост към теб? Да не би да си въобразяваш, че те подмамихме тук, за да бъдем мили с теб?

Настъпи тишина. Подигравателната усмивка се изтри от устните на Тайлър. Заозърта се изплашено, обхождайки с поглед противниците си.

Но те до един бяха неумолими. Дори и дребното лице на Бони бе добило сурово и непрощаващо изражение.

— Жервез от Тилбъри споменава нещо интересно — рече Стефан с почти любезен тон. — Съществува лек за върколаците, освен традиционния сребърен куршум. Слушай. — Той разтвори книгата върху коляното си и зачете на лунната светлина: — Всички сериозни и способни доктори изказват и подкрепят идеята, че ако един върколак бъде лишен от един от крайниците си, той със сигурност ще възстанови първоначалното си човешко тяло. Жервез по-нататък разказва историята на някой си Рембо от Оверн, върколак, който бил излекуван, след като един дърводелец му отсякъл една от задните лапи. Това, разбира се, вероятно е било ужасно болезнено, но в същата история след това се разказва още, че този Рембо накрая благодарил на дърводелеца, че „го отървал веднъж завинаги от това прокълнато и отвратително животинско тяло“. — Стефан вдигна глава. — А сега мисля, че ако Тайлър не ни помогне с повече сведения, поне можем да се подсигурим той повече да не напада и убива хора. Какво ще кажете?

Пръв заговори Мат:

— Мисля, че е наш дълг да го изцерим.

— От нас се иска само да го освободим от един от крайниците му — съгласи се Бони.

— Аз се досещам кой крайник ще е най-подходящ за целта — изрече Мередит задъхано.

Очите на Тайлър щяха да изхвръкнат от орбитите си. Под слоя от мръсотия и кръв обикновено червендалестото му лице започна да пребледнява.

— Ти просто блъфираш!

— Подай ми брадвата, Мат — каза Стефан. — Мередит, свали му едната обувка.

Тайлър я изрита, докато тя му сваляше обувката, като се опита да я улучи в лицето. Мат скочи и стисна главата му в мъртва хватка.

— Не си влошавай още повече положението, Тайлър.

Оголеният крак, който Мередит показа на останалите, беше едър и покрит с пот като дланите на Тайлър. Груби косми се показваха между пръстите му. От противната гледка кожата на Мередит настръхна.

— Хайде да го отървем от тази лапа — рече тя.

— Ти се шегуваш! — изрева Тайлър, като се замята тъй буйно, че се наложи Бони да сграбчи другия му крак и да го натисне с коляно. — Не можеш да направиш това! Не можеш!

— Дръжте го здраво — нареди Стефан. С дружни усилия те изпънаха тялото на Тайлър, като Мат стисна главата му с двете си ръце, а момичетата разтвориха и задържаха краката му да не мърдат. След като се увери, че Тайлър може да вижда какво ще направят с крака му, Стефан пъхна един клон с дебелина около пет сантиметра в процепа на капака на гробницата. Вдигна брадвата и като я спусна с рязък замах, още с първия удар сряза клона на две.

— Добре е наточена — рече той. — Мередит, навий нагоре крачолите на панталоните му. После го превържи с някакво въже над глезена колкото можеш по-стегнато, като турникет. Иначе много ще кърви.

— Не можеш да направиш това! — изкрещя Тайлър. — Не можеш да напрааааавиш това!

— Можеш да си крещиш колкото си щеш, Тайлър. Тук, на хълма, никой няма да те чуе, нали? — каза му Стефан.

— Ти не си по-добър от мен! — ревна Тайлър, пръскайки обилно слюнка. — И ти си убиец!

— Много добре зная какъв съм — съгласи се Стефан. — Повярвай ми, Тайлър, наясно съм със себе си. Всички готови ли са? Добре. Дръжте го здраво, сигурно ще подскочи силно, когато го съсека.

Виковете на Тайлър станаха съвсем нечленоразделни. Мат го държеше здраво, за да може Тайлър да види как Стефан коленичи и хвана брадвата, като повдигна острието над глезена на Тайлър, за да се приготви за по-силен замах.

— Хайде, да свършваме — рече Стефан и вдигна високо брадвата.

— Не! Не! Ще говоря! Ще говоря! — изквича Тайлър.

Стефан го изгледа укорително.

— Късно е вече. — И спусна брадвата.

Тя отскочи от каменния под със звън и сноп искри, но трясъкът остана напълно заглушен от неистовия крясък на Тайлър. Като че ли няколко минути не можеха да стигнат на Тайлър да осъзнае, че острието не беше докоснало крака му. После напълно шокиран изчака малко, колкото да си поеме дъх, преди да обърне диво искрящите си подути очи към Стефан.

— Започвай да говориш — заповяда му Стефан студено, без никаква нотка на разкаяние.

Леки хленчове изскочиха от гърлото на Тайлър. Пяна изби по устните му.