Участието в X-Games е само с покана. Поне това го знам. Къртис е бил миналата година, но Дейл не е бил. Сигурно това му е болното място.
— Ш-ш-ш! — Жулиен сочи към телевизора. Името му се появява на екрана.
Но Дейл продължава да нарежда за FIS, Световната федерация по ски.
Огорчен, Жулиен търси дистанционното. Прехапвам устни, за да не се разсмея. Виждам, че и Саския прави същото. Погледът ѝ улавя моя и аз затискам устата си с ръка.
Жулиен бута Къртис:
— Гледай.
Звукът от приглушения ми смях се измъква изпод ръката ми. Навеждам глава и изтичвам от стаята. Саския идва след мен, стоим в кухнята и се превиваме от смях.
— Клетият Жулиен — казвам аз.
— Тъпанар — казва тя.
Продължаваме да се смеем. Просто е невъзможно да не я харесваш. И такава я харесвам най-много.
Тя забелязва кутията с вино на плота и излива чашата си в саксията с босилек на Къртис.
— Нищо чудно, че има такъв гаден вкус. — Тя измъква бутилка „Кроненбург“ от хладилника. — Искаш ли една.
— Предпочитам водка — казвам аз, — но щом предлагаш, дай една и на мен, Нова година е.
Седим на плота с бутилки в ръка, достатъчно близо, за да усетя парфюма ѝ. За първи път пия алкохол след Лю Роше Оупън.
Мивката е препълнена с чинии. Брент трябваше да ги измие, но подозирам, че няма да го стори. На Коледа се разрази огромен домашен скандал, след като Къртис сготви пуйката, но Хедър отказа да остане, защото мястото било такъв бардак и Дейл трябваше да отиде у тях.
Саския докосва косата ми.
— Цветът ми харесва.
— Благодаря. Още се стряскам, като се видя в огледалото.
Тя навива дълга розова къдрица около пръста си.
— Май и аз ще трябва да се боядисам.
Поглеждам я остро. Тя се разсмива и разбирам, че се шегува.
— Искаш ли да дойдеш в апартамента ми във вторник вечерта? — казва тя. — Ще си направим женска вечер.
— Да, разбира се.
— Ще ти изпратя есемес с адреса.
Жулиен влиза в кухнята с дистанционното в ръка.
— Изпуснахте представянето ми.
— Така ли? — казва Саския невинно.
Отблизо той изглежда точно като панда. Носът и бузите му са кафяви, а кожата около очите е бяла и луничава. По-нисък е от Саския и е доста по-нисък от мен, и изглежда като на четиринайсет, макар че според Брент всъщност е на двайсет и две.
— Ще го превъртя за теб, окей? — Той я издърпва иззад плота и я повежда към хола.
Саския ме поглежда през рамо, сините ѝ очи святкат хитро, и почуква с пръст по слепоочието си.
Докато другите излизат, Брент се промъква зад мен:
— Ще останеш ли тази нощ?
— Надявам се — казвам аз, — днес съм изпила три „Смаш“, няма да мога да мигна с часове.
Очите на Брент потъмняват.
— Това ме устройва.
Вкусът на „Смаша“ е отвратителен, но онзи ден ми се стори, че ми помага на тренировката, така че разменихме кашонче мюсли барове срещу каса „Смаш“ и вече съм изпила половината.
Той се навежда да ме целуне, но някакъв шум зад нас ни кара да се отдръпнем.
Саския ни хвърля любопитен поглед и взема бирата си от плота.
— Забравих я.
Още не знам дали е имало нещо между тях. Щом вратата се затваря зад гърба ѝ, отварям уста до го питам, но влиза Хедър.
Тя вади бутилка от фризера — шампанско — и поглежда Брент с онези нейни очи като на кошута.
— Мениджърът ми я даде. Би ли я отворил?
Идва ми да се разсмея. По цяла нощ отваря бутилки в бара, но сега кара Брент, сякаш това ще му достави огромно удоволствие и ще го накара да се почувства по-голям мъж.
Посягам към бутилката. Сама ще я отворя и ще ѝ разваля удоволствието. Но Брент е по-бърз, взима бутилката от ръцете ѝ и ловко я отваря над мивката. Кълна се, че леко се изпъчи, докато ѝ я подаваше. Наблюдавам как я гледа, докато търси чаши в шкафа. Не изпитвам точно ревност. По-скоро… любопитство. Хедър събужда някаква негова страна, която момиче като мен никога няма да събуди. По-скоро ще умра, отколкото да поискам помощ от някого, особено от мъж — би било признак на слабост, но Хедър нарочно се прави на слаба и същевременно го омайва.
Дейл влиза и прекъсва момента.
Двамата с Брент се връщаме на нашето място на килима. Саския и Жулиен са се свили на дивана до Къртис и Одет, които са потънали в разговор. Дали я харесва? Не виждам никакви признаци на флиртуване, но сблъсъкът ми с Хедър ми показа колко малко разбирам мъжете.
— Опитвал ли си някога хакон флип16? — пита Одет.
— Не — отвръща Къртис, — а ти?
— Хакон ли? — казва Жулиен. — Много е лесно.
Одет завърта очи, но не отговаря.
— По цял ден ги правя — добавя Жулиен.
Саския издърпва одеялото от гърба на дивана, завива с него колената и на двамата и Жулиен май забравя какво искаше да каже. И слава богу.
Дейл раздава чашите с шампанско:
— Някой да е чул прогнозата за утре?
— Тази нощ ще натрупа — казва Къртис.
— Страхотно — добавя Дейл.
— О, това е нищо — отбелязва Жулиен. — Да бяхте видели какво беше миналата зима.
Този път всички завъртат очи към тавана. Няма ли кой най-после да му запуши устата.
Жулиен отваря уста пак да каже нещо. И я затваря. Саския се е притиснала до него, дясната ѝ ръка е под одеялото. Да не би… Това ли прави?
Улавям движението на ръката ѝ.
Точно това прави.
