Търси се полностью

— Не. Много съжалявам. Боже мой, ужасно е, ако Пит наистина е в беда. Написа един от най-хубавите реферати, които съм чел от ученик. За трилогията за Джими Голд.

— Джон Ротстийн — усмихва се Джером. — Имах тениска с надпис…

— Сещам се — прекъсва го Рикър. — „Заеби, хич да не ти пука.“

— Не, другото: „Не съм ти сексиграчка за рождения ти ден.“

— А, да — казва Рикър и също се усмихва. — Другата прочута фраза.

Ходжис става.

— Аз си падам повече по Майкъл Конъли. Благодаря ви за отделеното време — казва и подава ръка за довиждане. Джером също става, но Холи не помръдва.

— Джон Ротстийн ли? — промърморва. — Авторът на романа за онова момче, което избягва от родителите си в Ню Йорк?

— Да, това е първата книга от трилогията за Джими Голд. Пит беше луд по този писател. Може би все още е. В университета ще открие нови идоли, но когато беше в моя клас, Ротстийн беше бог за него. Чели ли сте го?

— Не — признава Холи и също става. — Обаче съм киноманка и често посещавам сайта „Дедлайн“, за да вляза в крак с последните холивудски новини. Та там прочетох, че много продуценти са искали да правят филм по романа му „Беглецът“. Предлагали му луди пари, но той им казвал да вървят по дяволите.

— Да, изглежда правдоподобно — отбелязва Рикър. — Ротстийн е бил прочут с чепатия си нрав. Ненавиждал киното. Смятал, че е за идиоти. Присмивал се на думата кинематография. Мисля, че дори има есе на тази тема.

Лицето на Холи се прояснява:

— След убийството му не намират завещание, затова и досега не филмират книгите му. Заради юридически спънки.

— Холи, време е да вървим — подканя я Ходжис. Бърза да отидат у семейство Саубърс. Където и да е Пит сега, все някога ще се прибере вкъщи.

— Да… добре… — въздъхва тя. Въпреки че наближава петдесетте и пие лекарства за стабилизиране на настроението, емоциите ѝ още са като шеметно увеселително влакче, което ту се спуска, ту се изкачва по релсите. Сега пламъкът в очите ѝ угасва и тя видимо унива. Ходжис ѝ съчувства, иска му се да ѝ каже, че шестото чувство невинаги води в правилната посока, обаче все пак трябва да го следваме. Защото ако се окаже вярно, е чисто злато. Може да не е кой знае каква велика мъдрост, но непременно ще я сподели с Холи, когато останат насаме. За да смекчи разочарованието ѝ.

— Още веднъж благодаря, господин Рикър — казва и отваря вратата. Отвън, приглушено като в сън, долита мелодията на „Грийнсливс“.

— Господи! — възкликва Рикър. — Момент!

Те се обръщат.

— Неотдавна Пит поиска да разговаря с мен по един въпрос. Но аз изслушвам толкова много ученици, че…

Ходжис кимва с разбиране.

— А и не беше някаква бурна, драматична тийнейджърска история. Просто проведохме приятен разговор. Беше ми излязло от ума, но се сетих, като споменахте тази книга, госпожице Гибни. „Беглецът“. — Поусмихва се и добавя: — Всъщност и Пит тогава сподели за „един приятел“, само че в неговия случай беше чичо.

У Ходжис изведнъж припламва нещо ярко и горещо — като искра от фитил на бомба.

— С какво чичото на Пит е заслужил такова внимание?

— Притежавал копие от първото издание на „Беглецът“ с автограф от Ротстийн и му го подарил, защото знаел, че племенникът му е фен на този автор. Поне това беше версията му. Пит проучваше възможностите да продаде ценното томче. Учудих се, че е готов да се раздели с книга, подписана от литературния му идол, но обясни, че с парите ще помогне на сестра си да се запише в едно частно училище, забравих кое точно…

— „Чапъл Ридж“! — възкликва Холи. Очите ѝ отново греят.

— Май да.

Ходжис бавно тръгва обратно към бюрото:

— Кажете ми… кажете ни… всичко, което си спомняте от разговора.

— Всъщност това е всичко. А, и една подробност, която според мен е пълна измишльотина на Пит: чичо му спечелил книгата на покер. Как не! Това може да се случи в роман или във филм, но не и в живота. Но, разбира се, понякога животът подражава на изкуството.

Ходжис се готви да зададе очевидния въпрос, обаче Джером го изпреварва:

— Пита ли ви за търговци на редки издания?

— Да, тъкмо затова беше дошъл. Носеше списък с имената на местни книжари, сигурно свален от интернет. Посъветвах го да стои по-далеч от единия. Ползва се е лоша репутация.

Джером поглежда Холи. Холи поглежда Ходжис. Ходжис поглежда Хауард Рикър и задава втория очевиден въпрос. Вниманието му е изострено, фитилът в главата му гори с ярка светлина.

— Как се казва книжарят с лошата репутация?

Пит вижда само една възможност за спасение. Докато човекът с червените устни и с жълтеникавото лице не знае къде са тетрадките на Ротстийн, няма да натисне спусъка на пистолета, който изглежда все по-малко симпатичен.

— С Халидей сте партньори, нали? — Вирва брадичка към трупа, като се старае да не гледа ужаса на килима. — В комбина си с него.

Човекът с червените устни се изкикотва и прави нещо, което потриса Пит, който до този момент е смятал, че вече нищо не може да го шокира. Изхрачва се върху трупа.