Търси се полностью

— Момент да включа на високоговорител, за да чуват и сътрудниците ми.

— Сътрудници? — Тревогата в гласа на Пит нараства. — Какви сътрудници?

— Холи Гибни. Сестра ти я познава. И Джером Робинсън. По-големият брат на Барбара Робинсън.

— Ами… Добре. — И добавя сякаш на себе си: — От това по-зле едва ли може да стане.

— Питър, ние сме в книжарницата на Андрю Халидей. В кабинета има мъртвец. Предполагам, че е Халидей, освен това предполагам, че ти знаеш за него. Верни ли са предположенията ми?

За миг момчето не продумва. Ако не е слабият шум от трафик, който долита от отсрещната страна, Ходжис щеше да си помисли, че връзката е прекъсната. Изведнъж Пит заговаря и думите се леят като водопад:

— Беше там, когато влязох. Човекът с червени устни. Каза, че Халидей ме чака в кабинета си, тръгнах натам, той ме последва, имаше пистолет и се опита да ме убие, като отказах да издам къде са тетрадките. Отказах му защото… защото не заслужава да ги притежава и защото така или иначе щеше да ме убие, виждах по очите му, че ще го направи. Той… аз…

— Замери го с гарафите, нали?

— Да! Кристалните бутилки! Той стреля в мен! Не улучи, обаче на косъм, куршумът изсвистя над мен. Изплъзнах се и избягах, но той ми се обади по мобилния и ме заплаши, че ще обвинят мен за убийството, защото го замерих и с брадвата… Видяхте ли я?

— Да — отговаря Ходжис. — Виждам я.

— По нея има… мои отпечатъци… защото я грабнах и я хвърлих по мъжа. Той има също видеозапис на кавгата ми с Халидей в книжарницата… Той се опитваше да ме изнуди! Имам предвид Халидей, не човекът с червените устни, само че сега и той ме шантажира!

— Записите от охранителните камери са у този мъж, така ли? — навежда се към телефона Холи. — Това ли казваш?

— Да! Заплашва ме, че ще ме арестуват. И ще го направят, защото в неделя не присъствах на нито едно от заниманията в „Ривър Бенд Ризорт“, а има и мое съобщение на телефонния секретар и не знам какво да правя!

— Къде си, Питър? Къде си в момента?

Момчето не отговаря веднага и Ходжис знае какво прави хлапакът: оглежда се за ориентир. Може да е роден в този град, но е толкова изплашен, че не знае кое е ляво и кое — дясно.

— На Гъвърнмент Скуеър — казва накрая. — Точно срещу кафенето „Щастливата чаша“.

— Виждаш ли човека, който стреля по теб?

— Не. Тичах дотук, а той не би могъл да ме догони. Доста възрастен е и…

— Стой там! — прекъсва го Ходжис. — Ще дойдем да те вземем.

— Моля ви, не викайте полиция. Нашите няма да го преживеят след всичко, което им се стовари на главите през последните години. Ще ви дам тетрадките. Не биваше да ги задържам, камо ли да тръгна да продавам някои. Трябваше да сложа точка, когато парите свършиха. — Пит е разстроен и гласът му глъхне: — Родителите ми… имаха големи неприятности. Във всяко отношение. Само исках да им помогна!

— Вярвам ти, но съм длъжен да повикам полиция. Щом не си убил Халидей, веществените доказателства ще го потвърдят. Всичко ще е наред. Ще дойдем да те вземем и ще те закараме у вас. Вашите вкъщи ли са?

— Татко е извън града по работа, но сестра ми и майка ми са там. — Питър си поема въздух и добавя: — Ще ме изпратят в затвора, нали? Няма да ми повярват за човека с червените устни. Ще решат, че си измислям.

— От теб се иска само да кажеш истината — успокоява го Холи. — Бил няма да допусне да ти се случи нещо лошо. — Сграбчва дланта на Ходжис и силно я стисва. — Нали, Бил?

— Щом не си извършил убийството, няма от какво да се боиш — повтаря Ходжис.

— Не съм! Кълна се!

— Другият го уби, нали? Човекът с червените устни.

— Да. Той е убил и Ротстийн. Каза, че Ротстийн се бил продал.

Ходжис иска да зададе куп въпроси, но моментът не е подходящ.

— Пит, слушай внимателно. Не мърдай от площада. След петнайсет минути сме при теб.

— След десет, ако шофирам аз — обажда се Джером.

Ходжис се преструва, че не го е чул, и продължава да говори на момчето:

— Оттам ще отидем у вас. Ще разкажеш всичко пред мен, пред сътрудниците ми и пред майка си. Тя сигурно ще телефонира на баща ти, за да му каже какво се е случило и да го предупреди, че ще ти е необходим адвокат. Чак след това ще се обадим на полицията. Това е максималното, което мога да направя.

„Повече, отколкото е редно да направя“ — добавя наум, поглежда обезобразения труп и си спомня как затворът едва му се размина преди четири години. И то за същото: проклетата му склонност да се прави на самотен рейнджър. Но с какво толкова ще навреди на разследването, ако даде на хлапака трийсет-четирийсет минути? Беше трогнат от изповедта му как се е опитал да помогне родителите си. Самият той беше пред Общинския център през онова кошмарно утро и видя касапницата.

— Добре. Моля ви, побързайте.

— Добре. — Ходжис прекъсва връзката.

— Ами нашите отпечатъци? — пита Холи.

— Те са ми последна грижа. Да тръгваме. Нямам търпение да чуя историята на хлапето. — Ходжис подхвърля на Джером ключа от мерцедеса.

— Благодарску, мастър Ходжис — изкряква Тайрон Зевзека. — Туй негърчи пред теби е чуду шуфьор! Щъ въ закара живи здрави сичкуту народ до…