Кари Гармън беше надарен млад мъж. Бе достатъчно интелигентен за да извоюва поста адвокат на Долинското общество, което на Венера не беше лесно за постигане. Своя пост бе имал прозорливостта да затвърди с женитбата си в семейството на водещ износител на лекарства. Но въпреки това, от научна гледна точка, бе лаик, а на лаиците с тяхното невежество не трябва никога да се позволява да имат работа с фино техническо оборудване, защото резултатът може да бъде катастрофален.
Съпругата му беше жена с висок дух и с труден характер, но бе достатъчно глупава да го обича. Тъй като той изобщо не я обичаше, беше и просто и практично да изчезва от къщи за няколко дни, докато нейният очевиден страх да не го загуби за добро я довеждаше до подходящо унижение. Всеки път, когато изчезваше, той избираше някое ново скришно място, където тя да не може да го открие. Това му бе станало хоби. Следователно той бе с повдигнато настроение през сивия зимен следобед, когато посети непоканен метеорологичната станция на Бурке високо в Самотните Планини — една назъбена сурова верига по пустото крайбрежие на Венерианското Северно море. По пътя за купола бе изпреварил с няколко минути една снежна вихрушка. И сега прибрал на безопасно място своя двуместен флаер и с храна от най-добрите запаси на своя домакин в стомаха си, той се наслаждаваше на комфортното си положение и се вслушваше в шума от движещите се с огромна скорост ледени ветрове, които шибаха безпомощно облия покрив над главата му.
— Още десет минути и щеше да ми бъде трудно да завърша пътуването — каза той на Бурке.
— Трудно! — изсумтя едрият русокос Бурке, който се отнасяше с леко презрение към цялото човечество с изключение на метеоролозите. — Вие там, в Долината, сте твърде привикнали към своята Градина на Рая, която имате долу. Още десет минути и щеше да бъдеш захвърлен върху някой от околните върхове, за да чакаш спасителната група да събере костите ти през пролетта.
Кари се засмя недоверчиво.
— Опитай, ако не вярваш — каза Бурке. — Но не се сърди на мен, ако не се вслушаш в здравия разум. Тръгвай веднага, ако искаш.
— Не и аз. — Белите зъби на Кари проблеснаха на мургавото му лице. — Зная кога ми е добре. А това не е начин да третираш своя гост, изхвърляйки го навън в бурята, когато току-що е пристигнал.
— Някакъв гост — измърмори Бурке. — Поздравявам те с дипломирането, нямам никаква вест от теб в продължение на шест години и после изведнъж ми чукаш на вратата.
— Дойдох по вътрешен импулс — отвърна Кари. — Това е закон в моя живот. Придава блясък на съществуването ми.
— И ще те вкара рано в гроба — добави Бурке.
— Ако импулсът е погрешен — каза Кари. — Например, ако те кара да скачаш от канари или да играеш на руска рулетка, значи си твърде глупав, за да живееш.
— Кари — каза сериозно Бурке, — ти си повърхностен.
— А ти си скучен — ухили се Кари. — Предлагам да престанеш да ме обиждаш и да ми кажеш нещо за себе си. Как върви твоят отшелнически живот? Какво правиш?
— Какво правя ли? — попита Бурке. — Работя.
— Но какво точно? — попита Кари, намествайки се по-удобно на стола. — Балони ли пускаш? Звездите ли наблюдаваш? Или какво?
Бурке поклати глава и търпеливо се усмихна.
— Защо искаш да знаеш? — попита го той. — Това просто ще ти влезе в едното ухо и ще излезе от другото.
— О, нещо може и да остане — отвърна Кари. — Давай, все пак!
— Е, ако настояваш да говоря, за да те забавлявам — отвърна той, — не правя нищо толкова интересно. Просто седя на едно бюро и подготвям данните за времето за предаване към Центъра долу в Главния Град.
— Аха! — каза Кари, поклащайки укорно показалец към него. — Сега те разбрах. Но ти си единственият тук, ако не правиш наблюдения, тогава кой ги прави?
— Малоумник такъв! — извика Бурке. — Разбира се, че машините. Тези станции имат Мозък, за да го вършат.
— Още по-лошо — отвърна Кари. — Седиш си тук удобно и на топло, а някакъв беден малък мозък припка навън из снега и върши цялата работа вместо теб.
— О, млъкни! — каза Бурке. — Фактически ти си по-близо до истината, отколкото мислиш и няма да ти навреди да научиш някои неща за механическите чудеса, които ти позволяват да водиш щастлив живот на невежа. В последно време са извършени някои чудесни неща за екипирането на тези станции.
Кари подигравателно се усмихна.
— Мозъкът, който имаме вече тук — продължи оживено Бурке, — е последната дума при този вид инсталация. В действителност е инсталиран неотдавна. Само допреди няколко месеца ние трябваше да работим просто с колектор и компютър. Тоест, той събира данните за времето из тази станция и ти ги представя. После ти трябва да ги подготвиш за калкулатора, който ги поема за малко и после ти връща резултатите. Тези резултати ги подготвяш отново за предаване в Центъра.
— Сигурен съм, че е било уморително — каза Кари и се пресегна за питието, поставено удобно на края на масата до стола му.
Бурке не му обърна внимание, завладян от своята собствена оценка на индустриалното развитие, за което говореше.
