Да, трябваше да признае, че съжалява за своята привързаност. Беше решила, че да намери Херцог щеше да е нещо полезно, по някакъв начин благородно, че ще направи добро на колега, от когото винаги се бе възхищавала, дори героизирала и обожествявала. Не си беше и помисляла, че той ще се окаже толкова неясна и обезпокоителна личност. Запита се дали да не каже на Джек онова, което беше научила, да признае своето объркване и страхове. С Херцог не са били големи приятели, но той вероятно знаеше нещичко за стремежите на Антон. Може би щеше да ѝ помогне да осмисли информацията. Или просто да каже, че е решила да си върви. Джек нямаше да се трогне - просто щеше да вземе парите и повече нямаше да чуе за него. Тя се загледа в американеца, докато разговаряше с бармана, и се удиви за пореден път на неговата грубост, защото не показа с нищо, че забелязва присъствието ѝ. В края на краищата тя беше негов работодател! Може би измъкваше полезна информация или пък просто разиграваше странните си мъжкарски игрички, а може и просто да се преструваше. Това я накара да въздъхне дълбоко и да завърти очи, надявайки се, че Джек ще забележи колко е отегчена.
Може би атаката ѝ сработи. След около минута барманът излезе иззад барплота и ги поведе към последната свободна маса, като продължаваше да говори тихо с Джек. Появи се младо червенобузо тибетско момиче, което носеше две купи вдигаща пара храна. След него от кухнята излезе още една червенобузка, която държеше голям чайник, от който им напълни две големи чаши.
- Това са момос - каза Джек с усмивка и кимна към вдигащите пара купи с храна. - Тибетски кнедли. Хапни си, те ще ти помогнат да си възстановиш силите. Досега в „Синият фенер" никога не са ме тровили...
Джек кимна с усмивка на келнерката. После се наведе през тясната маса и прошепна:
- Сега ще се срещнем с Гун Лобсанг, мой приятел и човекът, който урежда нещата за мен в Лхаса. Моля те, не казвай нищо, което би могло да го разтревожи.
- Разбира се - кимна Нанси. - Знам, че не съм много по тази част, но и не съм пълна глупачка.
- Чудесно, радвам се да го чуя - отговори той с лек оттенък на острота в гласа. - Просто помни, че човекът поема голям риск, като разговаря с нас.
- Добре - отговори, като отново преглътна раздразнението си, докато Джек се намести по-удобно и загреба пълна лъжица тестени топчета. Нанси въздъхна от гняв, а после се зае със своята собствена храна. Гореща, вкусна - точно от това се нуждаеше. Тя усети как духът ѝ осезаемо се повдига, докато ядеше.
Отново се почувства достатъчно силна, за да обмисля въпроса дали да не обясни някои неща на Джек, когато вратата се отвори и един висок млад тибетец влезе в чайната. Той носеше кожена каубойска шапка, която не свали, и грубо вълнено яке. Огледа помещението, очевидно преценявайки кой е тук, после се насочи към масата на Нанси и Джек.
-
Двамата мъже се прегърнаха за кратко.
- Кой е твоя приятелка?
- Нанси Кели. Дойдохме по обичайния път...
Тибетецът доближи молитвено длани и ѝ отправи кратък поклон.
- Радвам се да се запознаем, госпожице Кели.
След това се обърна към Джек и каза нещо на тибетски.
Американецът отговори на английски.
- Да, Гун, може да ѝ се има доверие. Гарантирам за нея.
Гун я стрелна с поглед, после махна на едно от момичетата, които стояха зад бара, и поръча чай.
- Какво правиш отново в Тибет, приятелю? Не знаеш ли, че положението се влоши още повече? Миналия месец хвърлиха Тензин в затвора. Сега милицията арестува когото си поиска, дори тибетските милиционери. А младите хора мислят само за пари, свободата вече не ги интересува...
- Да, Гун, капитализмът е такъв. Прави хората егоисти и ги кара да се интересуват само от тяхното собствено добро. Не знам дали Маркс е осъзнавал колко резултатно може да се окаже това за предотвратяването на революции, но виж, май китайците са го разбрали... -отговори Джек, като вдигна рамене.
Появи се келнерката с чайник и чаша за Гун. Той извади пакет цигари, сложи го на масата и подкани Нанси и Джек да си вземат. И двамата отказаха.
Когато си запали цигарата и дръпна дълбоко, Гун продължи:
- Единственото хубаво нещо е, че придвижването стана по-лесно. Днес всеки може да бъде подкупен. Разликата е само в цената...
Той отново си дръпна. Нанси изучаваше привлекателното му лице, за миг отвлечена от вътрешното си безпокойство поради неговото присъствие. Красив, но въпреки това преждевременно състарен. По принцип тибетците стареят много добре, по-добре от кавказците, но по лицето на Гун Лобсанг личаха следите на опасен и пълен със стрес живот. Джек кимна в съгласие.
- Значи можеш да ни вкараш в Пемако?
Тибетецът издуха дебела струя тютюнев дим през ноздрите и я загледа как се носи към купите с кнедели.
- Разбира се, ако наистина искате да идете в този ад. С камион до Поме, след това през прохода Су Ла от манастира Бхака. Мога да ви заведа до Поме, но след това трябва да се оправяте сами.
Сега Гун премина отново на тибетски. След като го слуша няколко минути, Джек погледна Нанси и се усмихна.
