В академия "Св. Владимир" се обучават млади морои и техните бъдещи пазители дампирите. След случилото се с Мейсън на Роуз й предстоят нови тежки изпитания и по специално практическият изпит, след който официално може да стане пазител на Лиса. Но вместо към най-добрата й приятелка, Роуз е прикачена по време на изпита като пазител на Кристиан. И макар с него да се разбират по-добре от преди, той просто не е Василиса. Като че нещата не са достатъчно зле, ами Роуз не се справя добре на практиката си, защото започва да вижда духа на мъртвия си приятел — Мейсън. Но какво ли иска от нея той — отмъщение, помощ или тя трябва да се притеснява за здравия си разум? И това не е най-лошото. Виктор Дашков, който отвлече и измъчва Лиса, а накрая накара и собствената си дъщеря да стане стригот, отново влиза в живота на двете приятелки. Делото срещу него тепърва предстои, а сред мороите и дампирите се шири слух, че той може да получи оправдателна присъда. За това присъствието на Роза и Василиса на процеса е важно, но никой не подозира какви са намеренията на кралицата. Светът на мороите и дампирите е на прага на големи промени. А неживите стриготи дебнат и жадуват за отмъщение. Всичко в живота на Роуз е сякаш нагоре с краката и единственото, което й носи мир и спокойствие е Дмитрий Беликов, с който споделят една невъзможна любов.
На моите племенници Джордан и Остин
Пръстите му се плъзнаха по гърба ми, съвсем леко, но тялото ми потръпна, сякаш разтърсено от ток. Бавно, много бавно ръцете му се движеха по кожата ми, надолу към корема, докато накрая се спряха при извивките на бедрата. Усетих устните му да се притискат към врата ми точно под ухото, след което ме целуна малко по-надолу, а после още веднъж и още веднъж…
Устните му се преместиха към лицето ми, сетне спряха върху моите. Целувахме се страстно, сплели плътно тела. Кръвта ми пламтеше. В този миг се чувствах по-жива от всякога досега. Обичах го, обичах Кристиан толкова много, че…
Кристиан?
О, не.
Една разумна част от мозъка ми моментално осъзна какво се случва — о, по дяволите, писна ми от това. Останалата част от мен обаче все още изживяваше любовната сцена и се чувствах така, сякаш мен докосваха и целуваха. Тази част от мен не искаше да прекъсне преживяването. Толкова се бях сляла с Лиса, за добро или за зло, че това сякаш се случваше с мен.
Не, смъмрих се строго.
Но как да се вслушам в гласа на разума, когато всеки нерв от тялото ми бе обзет от огън?
Устните му. В момента на този свят не съществуваше нищо друго, освен устните му.
Целувките бяха същите, точно същите, каквито ги помнех с него…
Името на Дмитрий ми подейства като студен душ. Махнах се.
Изправих се в леглото, внезапно почувствала, че се задушавам. Опитах се да изритам завивките, но те още повече се оплетоха в краката ми. Сърцето ми се блъскаше като побесняло в гърдите. Опитах се да си поема дълбоко дъх, за да се успокоя и да се върна в моята собствена реалност.
Очевидно всичко се бе променило. Преди много време кошмарите на Лиса ме държаха будна и ми пречеха да заспя. А сега тази роля изпълняваше нейният сексуален живот. Би било преувеличение да се твърди, че няма разлика. Бях добила навика да блокирам романтичните й преживявания — или поне когато бях будна. Но този път Лиса и Кристиан ме бяха хванали неподготвена (несъзнателно, разбира се). В съня защитните ми механизми действаха много по-слабо, което позволяваше на силни емоции да преминават през телепатичната връзка, която ме свързваше с най-добрата ми приятелка. Това нямаше да е проблем, ако онези двамата се държаха като нормални хора в леглото. Като казвам „в леглото“, имам предвид да спят.
— Мили боже — промърморих, като се надигнах и провесих краката си от ръба на леглото. Гласът ми заглъхна в прозявка. Не можеха ли Лиса и Кристиан да се сдържат и да накарат ръцете си да мируват, докато не стане време за ставане?
Ала по-лошо от това, че ме събудиха, беше начинът, по който се чувствах. Разбира се, нищо от това в действителност не се случваше с мен. Не моята кожа беше докосвана, не моите устни — целувани. Но тялото ми сякаш продължаваше да копнее за ласките. Доста отдавна не бях преживявала подобно нещо. През цялото време се измъчвах и ми беше горещо. Идиотска история, но внезапно и отчаяно ми се прииска някой да ме докосне — дори и само за да ме държи в прегръдките си. Но определено не и Кристиан. Споменът за онези устни изплува в съзнанието ми — жаркият им допир и как в съня си бях сигурна, че ме целува Дмитрий.
Изправих се на треперещите си крака, неспокойна и… тъжна. Да, тъжна и празна. Нуждаех се от разходка, за да разсея странното си настроение, затова навлякох пеньоара, нахлузих чехлите, излязох от стаята и тръгнах надолу по коридора към банята на етажа. Наплисках лицето си със студена вода и се загледах в огледалото. Отражението ми никак не ми допадна — сплъстена коса и зачервени очи. Изглеждах недоспала, но никак не ми се връщаше в леглото. Не исках да рискувам да заспя отново. По-скоро се нуждаех нещо да ме събуди, да изтрие от мислите ми това, което бях видяла.
Излязох от банята и поех към стълбището. Слязох тихо на първия етаж на спалното отделение, още притихнало и спокойно. Вече почти наближаваше обяд — което се равняваше на полунощ за вампирите. Прокраднах се до края на коридора и огледах фоайето. Беше празно, като се изключи прозяващият се морой, който дежуреше зад бюрото и вяло прелистваше някакво списание само колкото да не заспи на поста си. Скоро стигна до края на списанието и пак се прозина. Обърна въртящия се стол и захвърли списанието върху масата зад него, след което се пресегна към нещо друго, вероятно също приготвено за четене.
