Цялата истина полностью

Шоу се извърна към лидера на групата, иранец, който седеше на малък, подобен на трон фотьойл, откъдето внимателно следеше развоя на събитията.

— Прибери тази хиена, ако искаш да видиш стоката! — извика той.

Пременен в бяла риза с дълъг ръкав и безупречно изгладени панталони, стройният персиец махна с ръка. Ножът на тунизиеца изчезна, но не и злобното му изражение.

— Снощи успя да се изплъзнеш от хората ми — каза той с подчертан британски акцент.

— Не обичам да имам компания — отвърна Шоу, положи куфара на масата, вкара двойния цифров код и плъзна палец по скенера.

Ключалките от титан рязко изщракаха. Очите му внимателно следяха реакцията на човека от Техеран, заковал поглед в играчката. Изражението му беше повече от ясно: по ирония на съдбата холандската Коледа беше настъпила преждевременно за един ревностен последовател на Аллаха от Близкия изток.

— Официално това се нарича устройство за разпространение на радиация, но е по-известно като „атомна бомба в куфар“, или „мръсна бомба“.

Обясненията бяха изречени на фарси, което накара иранеца леко да повдигне вежди.

Мъжете се струпаха около масата. Пръстите на иранеца се плъзнаха по металната конструкция на устройството, от която излизаха снопове кабели. В горната му част бяха разположени няколко екрана с течни кристали.

— Колко мръсна? — попита той.

— Радиацията е достатъчна, за да порази средно голям американски град. Например Омаха. Бил ли си някога там?

— Колко хора?

— Няколко стотици хиляди.

Шестимата мюсюлмани си размениха възбудени погледи.

— Това малко нещо може да убие няколкостотин хиляди души? — вдигна вежди иранецът. — Сигурен ли си?

— Не. Имам предвид населението на среден по големина американски глад. Устройството не предизвиква познатия облак във формата на гъба. Ако това ти трябва, влез в интернет и потърси съответните чертежи. Но при него ще се натъкнеш на някои трудно преодолими препятствия — например необходимостта от силно обогатен уран. Това бебче може да убие между десет и двайсет хиляди души в момента на детонацията, а други сто хиляди ще бъдат заразени от лъчева болест. Резултатът е един град, който ще бъде необитаем през следващите десет хиляди години. Не бих ти препоръчал да си купуваш имот в района, който избереш за удара. — Погледна към иранеца, който очевидно не го слушаше, след което попита: — Устройва ли те?

Иранецът погали устройството за последен път, после се обърна към него.

— Цената?

Шоу изпъна рамене, разликата в ръста им стана още по-забележима.

— Цената е отбелязана в предварителния договор.

— Аз си мислех, че това е началната ви оферта — възрази иранецът. — Но сега съм готов за преговори.

— Погрешно си мислил. Цената е твърда. Ако не те устройва, има и други кандидати.

Иранецът направи крачка към него. Същото сториха и останалите.

— Ти ще преговаряш! — мрачно отсече той.

— Това тук е атомна бомба, а не комплект кухненски ножове или пръстен с брилянт за съпругата ти — спокойно отвърна Шоу и пръстите му леко почукаха по устройството. — Тази вечер не предлагам разпродажба от типа на „две за едно“.

— А какво ще стане, ако просто си я вземем? — изгледа го иранецът. — Без да ти платим нищо…

Тунизиецът сякаш четеше мисли, защото ножът отново блесна в ръката му, а очите му горяха от нетърпение да го забие до дръжката в дебелия врат на Шоу.

— … а просто те убием? — довърши въпроса си иранецът, въпреки че това изобщо не беше нужно.

Шоу посочи един процеп отстрани на мръсната бомба, който наподобяваше слот за DVD.

— Тук е мястото на диска със софтуер, който съдържа драйверите за автоматична детонация и всичко останало. Само той може да отприщи радиацията. Без него няма да постигнете нищо друго, освен да изпържите собствените си задници.

— Къде е този диск?

— О, бъди сигурен, че е на сигурно място, далеч оттук — спокойно отвърна Шоу.

— Значи това нещо не ми върши работа, а? — изръмжа иранецът и плесна с длан куфара.

— В предварителния договор е описано всичко — загрижено въздъхна Шоу. — Петдесет процента от сумата при получаването на хардуера. Дискът със софтуера получавате, след като другите петдесет процента влязат в посочената сметка.

— А аз трябва просто да ти се доверя, така ли? — заплашително попита иранецът.

— Точно както и ние трябва да ти се доверим — сви рамене Шоу. — Отдавна сме в този бизнес, но не сме разочаровали нито един клиент. Нямаше да съм тук, ако това не ти беше добре известно.

Иранецът се колебаеше.

Хайде, тъпако! Пожертвай малка част от авторитета си пред тези боклуци, за да докопаш златното яйце. Знаеш колко много го искаш. Представи си колко американци ще го отнесат благодарение на тази гадна машинка.

— Трябва да проведа един разговор — каза иранецът.

— Нали имаше всички пълномощия да преговаряш? — гневно повиши тон Шоу.

Очите на иранеца се изместиха към членовете на групата, красивите му черти издаваха притеснение.