Отиде до вратата, залости я с резето и се върна при нас на масата. Хранеше се с апетит. Сенч пробираше храната си като старец. Колкото до мен, уверих се, че храната е с добро качество, но не можех да се съсредоточа достатъчно върху нея, за да ѝ се насладя. Пиех горещ чай и ги наблюдавах. Сенч беше кротък, погледът му се местеше от мен към момичето и обратно, докато ядеше. В края на яденето изглеждаше много по-добре. Шън се хранеше с явно и съсредоточено наслаждение. Дръпна чайника и си напълни отново чашата, без да попита дали някой друг иска още. Не се поколеба да вземе последния картоф от платото и когато приключи, се отпусна назад в стола си и изпъшка доволно. Когато Ридъл започна да събира и трупа опразнените блюда на подноса, заговорих откровено на стария убиец.
— Тренирал си ме да ти докладвам добре, да ти предавам всичко, което съм научил. След като изложехме всички факти, започвахме да градим предположенията си. Но сега ми я пусна тази най-неочаквано, без никакво предупреждение и още по-малко обяснение, и очакваш от мен най-смирено да го приема, без въпроси. Какво си намислил, старче? Какво искаш? И не ми се преструвай, че целта на всичко това е това девойче да стане закрилничка на дъщеря ми.
— Много добре. — Той се отпусна в стола си и измести очи от мен към Шън, а после към Ридъл.
Ридъл отвърна твърдо на погледа му.
— Трябва ли да напусна веднага? — В гласа му имаше ледена нотка.
Сенч го премисли толкова бързо, че отговори тутакси.
— Няма много смисъл. Разбрах, че си го схванал.
Ридъл се осмели да предложи тълкуване.
— Искаш да поставиш това момиче при Том, за да може той да ти я пази.
Ъгълчетата на устата на Сенч трепнаха.
— Доста точно заключение.
Погледнах Шън. Беше смаяна. Явно не беше виждала нещата от тази гледна точка и се беше възгордяла, че са я изпратили на първата ѝ истинска мисия, само за да открие, че всъщност я гонят от Бъкип, вероятно защото е пораснала до етапа, от който щеше да е почти невъзможно на човек да му убегне, че е от рода на Пророка. Не. Не Бъкип. Ако е била някъде из замъка, Ридъл щеше да я познава. Тогава къде? Видях как се изправи на стола си. Искрици ярост блеснаха в погледа ѝ. Отвори уста да заговори, но аз се оказах по-бърз.
— Бих искал да знам коя е тя, преди да се заема с нея — заявих грубо.
— Разбрал си произхода ѝ. Видях, че го разпозна.
— Как е станало? — попитах изумен.
— По обичайния начин — измърмори Сенч. Изглеждаше неловко. Това предизвика момичето.
Тя тръсна глава и кестенявите ѝ къдрици се разлюляха. Ледена, почти обвинителна нотка се промъкна в гласа ѝ.
— Майка ми била на деветнайсет, когато посетила замъка Бъкип с родителите си за Пролетния празник. Върнала се у дома и открила, че е с дете. Родила ме. Две години след това родителите ѝ успели да ѝ намерят съпруг. Дядо ми и баба ми ме задържаха да ме отгледат. Което и направиха, докато дядо ми не умря преди две години, а баба половин година след него. Тогава отидох да живея с майка ми за първи път в живота си. Само че мъжът ѝ не се държеше особено бащински с мен. И вместо да се разгневи заради шарещите му очи и посягащите към детето ѝ ръце, майка ми стана сърдита и ревнива. Опакова ми багажа и ме отпрати със запечатано писмо при старата кралица на Бъкип.
— А тя те даде под надзора на лорд Сенч? — Не ми звучеше много типично за Кетрикен.
— Не. — Тя се озърна към Сенч. Беше сплел пръсти и здраво стиснатите му устни издаваха, че описанието ѝ не му е приятно, но разбираше, че всякакъв опит да я прекъсне ще е напразен.
Шън опря лакът на масата, придавайки си безразличие, каквото не изпитваше. Виждах напрежението ѝ в мускулите на шията ѝ и в това как едната ѝ ръка се е вкопчила в ръба на масата.
— Аз и писмото ми бяхме прихванати много скоро след като напуснах дома на майка ми. Доставиха ни на лорд Сенч. Той ме взе под опеката си и ме настани в едно уж безопасно убежище. И оттогава е моят закрилник. — Имаше негодувание, но за какво? Отбелязах си това, че използва „уж“. Доближавахме ли се до същината на въпроса защо е тук? Все пак не бях научил нищо повече за произхода ѝ. Пророческата ѝ външност от майка ѝ ли идваше? Или от баща ѝ? Колко поколения назад бе тази връзка?
Ридъл помръдна леко в стола си. Не той беше прихванал момичето. Знаеше ли кой? Но усетих, че събира и подрежда факти също като мен. И това беше първата му среща с Шън? Къде я беше държал лорд Сенч? Киселата физиономия на Сенч издаваше, че не е особено доволен, че Шън споделя тези подробности.
— На колко си години? — попитах.
— Има ли значение? — отвърна тя.
— На деветнайсет е — каза кротко Сенч и се намръщи, когато двамата с Ридъл се спогледахме. — И както сте се досетили, приликата ѝ с нейните предци означава, че да се въведе в двора е лоша идея. Засега! — добави припряно, щом лицето ѝ помръкна. В главата ми блесна предупредителна светлина. Изглеждаше ми хапливо същество, нагло за годините си. Зачудих се чия беше и коя си мислеше, че е. Придаваше си важност, основанията за която не разбирах.
