— Гладна е — каза Моли и се засмя, немощно, но благодарно. Настани се в един стол, разгърна халата си и намести бебето на оголената си гърда. Загледах се в нещо, което никога не бях виждал преди, трогнат до сълзи. Приближих се до нея, коленичих до тях на пода, прегърнах жена си и погледнах сучещото бебенце.
— Бях такъв идиот — казах. — Трябваше да ти повярвам от самото начало.
— Да. Трябваше — съгласи се тя и след това ме успокои: — Няма нищо.
И се отпусна в прегръдката ми.
И кавгите ни приключиха завинаги.
