— Това би трябвало да ви даде известна представа за важността на информацията, която съм упълномощен да ви предоставя. Просто допълнителна предпазна мярка в съответствие с особеното значение на данните… Знаете ли, че през Втората световна война един актьор — ефрейтор от Британската армия, за да бъда по-точен — се е представял за фелдмаршал Монтгомъри на конференции на високо равнище в Африка и дори някои от съучениците му от Санхърст20 не са могли да го познаят.
Директорът на отдел „Новини“ взе проводника и натисна последователно двата бутона. Магнетофонът тръгна и спря. Любопитството на Джон Танър, примесено със страх, растеше. Той седна.
— Да започваме. Помнете обаче, че ще го изключа и ще напусна, когато поискам.
— Разбирам. Ваше право е — до известна степен.
— Какво искате да кажете? Без уговорки, моля.
— Повярвайте ми. Ще разберете. — Успокояващият поглед на Фасет изигра ролята си.
— Да започваме — каза Танър.
Мъжът от ЦРУ взе светлокафява папка с тънки корици и я отвори. После включи магнетофона.
— Името ви е Джон Реймънд Танър?
— Не е точно така. Гражданското ми име е Джон Танър. Реймънд беше кръщелното ми име и не е вписан в свидетелството ми за раждане.
Фасет се усмихна.
— Много добре.
— Благодаря.
— Настоящият ви адрес е Орчард Драйв 22, Садъл Вали, Ню Джърси?
— Да.
— Роден сте на 22 май 1924 година в Спрингфийлд, Илинойс, от брака на Лукас и Маргарет Танър?
— Да.
— Когато сте били на седем години, семейството ви се е преместило в Сан Матейо, Калифорния?
— Да.
— С каква цел?
— Фирмата на баща ми беше преместена в Северна Калифорния. Той беше началник-отдел „Личен състав“ във верига от универсални магазини. „Брайънт Сторс“.
— Благоприятно стечение на обстоятелствата?
— Сравнително.
— Учили сте в държавно училище в Сан Матейо?
— Не. Изкарах две години в гимназията в Сан Матейо, а останалите две — в частно училище. „Уинстън припарътъри“21.
— След завършване на гимназията сте постъпили в Станфордския университет?
— Да.
— Били ли сте член на някакви братства или клубове?
— Да. На братството „Алфа Капа“22. На „Трайлън Нюс Съсайъти“ и на няколко други. Не мога да си спомня… На клуба на фотографите, мисля, но не се задържах дълго там. Работих в университетското списание, но напуснах.
— Имаше ли някаква причина?
Танър погледна мъжа от ЦРУ.
— Да. Енергично се противопоставях на дискриминацията срещу нисеите23. Списанието я подкрепяше. И до днес се противопоставям.
Фасет отново се усмихна.
— Трябваше да прекъснете образованието си?
— Повечето студенти бяха принудени да го направят. В края на втората година от следването си постъпих в армията.
— Къде ви обучаваха?
— Във Форт Бенинг. В пехотата.
— Трета армия? Четиринайсета дивизия?
— Да.
— Участвали сте във военните действия в Европа?
— Да.
— Най-високият ви чин е бил старши лейтенант?
— Да.
— Изкарали сте школа за офицери във Форт Бенинг24?
— Не. Получих офицерско звание, когато бях на действителна служба във Франция.
— Виждам, че са ви били присъдени и няколко военни отличия.
— Бяха Почетни грамоти за цялата войскова част — в тях се изказваше благодарност на батальона, а не индивидуални награди.
— Няколко седмици сте били в болница в Сен Ло25. Ранили ли са ви?
За момент Танър изглеждаше смутен.
— Отлично знаете, че не съм бил. Във военното ми досие няма вписано „Пурпурно сърце“26.
— Бихте ли ми обяснили какво се е случило?
— Паднах от един джип на път за Сен Ло. Изкълчих си бедрото.
И двамата мъже се усмихнаха.
— Уволнили сте се през юли 1945 година и през септември сте се върнали в Станфордския университет.
— Да… Ще изпреваря въпроса ви, мистър Фасет. Смених специалността си, която беше английски език, с журналистика. Завърших през 1947 година със степен бакалавър на хуманитарните науки.
Лорънс Фасет задържа поглед върху папката пред себе си.
— В трети курс сте се оженили за Алис Маккол.
Танър Посегна към бутона и изключи магнетофона.
— Може би дойде моментът да си тръгна.
— Спокойно, мистър Танър. Просто установяваме самоличността ви… Не подкрепяме теорията, че дъщерите са виновни за греховете на бащите си. Само „да“ или „не“ е достатъчно. Танър отново пусна магнетофона.
— Точно така.
На това място Лорънс Фасет вдигна проводника от бюрото и натисна бутона. Танър видя как ролките спряха и погледна мъжа от ЦРУ.
— Следващите ми два въпроса засягат обстоятелствата, довели до брака ви. Предполагам, че няма да искате да отговорите.
— Предположението ви е правилно.
— Повярвайте ми, те не са важни.
— Ако ми бяхте казали, че са, веднага щях да напусна.
Али беше достатъчно съсипана. Танър не би позволил личната трагедия на жена му да бъде обсъждана от когото и да било. Фасет пусна отново магнетофона.
— От брака си с Алис Мак… Танър имате две деца. Момче, Реймънд, на тринайсет години, и момиче, Джанет, на осем години.
— Синът ми е дванайсетгодишен.
— Рожденият му ден е вдругиден. Да се върнем малко назад. След завършване на университета сте постъпили на работа в „Сакраменто Дейли Нюс“.
— Като репортер. Бях и стилов редактор, куриер, кинокритик и сътрудник в отдел „Реклама“, когато имах време.
