Жена му стоеше пред него, очите й се бяха разширили от страх и сълзите се стичаха по лицето й. Опитваше се да се овладее. Опитваше се с всички сили да не изпищи.
— Какво стана? Какво се случи с нас?
Шум от кола му попречи да й отговори.
Независимо от гнева, който изпитваше, Танър беше благодарен. Патрулната кола на Садъл Вали бързо навлезе в района на гарата и спря на по-малко от десет ярда от тях.
Дженкинс и Макдърмът изскочиха от автомобила. Дженкинс беше извадил автоматичния си пистолет.
— Всичко наред ли е? — изтича той към Танър.
Макдърмът бързо се приближи до комбито и започна тихо да говори на момчето на задната седалка.
— Открихме бележката в спалнята ви. Между другото смятаме, че сме намерили по-голямата част от вещите ви.
— От какво? — Алис гледаше втренчено полицейския офицер.
— Какви вещи?.
— Два телевизора, бижутата на мисис Танър, кутия със сребърни предмети, чинии и прибори за хранене, малко пари. В участъка има списък. Не знаем дали сме открили всичко. Колата беше изоставена на няколко пресечки от къщата ви. Може би са взели и други неща. Ще трябва да проверите.
Танър подаде дъщеря си на Али.
— За какво, по дяволите, говорите?
— Обрали са ви. Жена ви сигурно се е върнала, когато те са действали. Напръскали са жена ви и децата с газ в гаража… Били са професионалисти, няма съмнение. Истински професионални методи…
— Вие сте лъжец — каза тихо Танър. — Нищо не…
— Моля! — прекъсна го Дженкинс. — Главното нещо в момента са жена ви и децата.
Като по сигнал Макдърмът извика от комбито:
— Искам да закарам децата в болницата! Веднага!
— О, Господи! — Алис стана и изтича до автомобила, носейки дъщеря си на ръце.
— Нека ги отведе Макдърмът — каза Дженкинс.
— Как мога да ви вярвам? Вие ме излъгахте. Нищо не липсваше от къщата ми. Нямаше изчезнали телевизори. Никакви следи от обир! Защо ме излъгахте?
— Няма време. Ще изпратя жена ви и децата с Макдърмът — отвърна Дженкинс бързо.
— Ще дойдат с мен.
— Не, няма да дойдат. — Дженкинс повдигна леко пистолета си.
— Ще ви убия, Дженкинс.
— Тогава кой ще застане между вас и „Омега“? — попита Дженкинс спокойно. — Бъдете разумен. Фасет идва. Иска да се види с вас.
— Съжалявам. Истински съжалявам и се разкайвам. Това няма да се случи, не може да се случи отново.
— Какво се случи! Къде беше сигурната ви охрана?
— Техническа грешка в графика за наблюдение, който не беше проверен повторно. Ето каква е истината. Няма смисъл да ви лъжа. Аз съм виновен.
— Вие не бяхте тук.
— И все пак съм отговорен. Екипът на „Кожата“ е мое задължение. „Омега“ видя, че постът не е покрит, случайно, за по-малко от петнайсет минути, и хората им преминаха в нападение.
— Не мога да го понеса. Рискувахте живота на жена ми и на децата ми!
— Казах ви, че не съществува никаква вероятност случилото се да се повтори. А този следобед потвърждава факта, че „Омега“ няма да убива, което би трябвало да ви подейства успокоително. Терор — да, но убийство — не.
— Защо? Защото вие казвате така? Не ви вярвам. Архивите на ЦРУ приличат на хроника на бедствията. Вече няма да вземате решения вместо мен, нека да е ясно.
— О? Тогава вие ще го правите.
— Да.
— Не ставайте глупак. Ако не заради себе си, то поне заради семейството си.
Танър стана от стола. През щорите той забеляза, че пред прозореца на мотела имаше пост от двама мъже.
— Ще ги отведа.
— Къде ще отидете?
— Не знам. Само знам, че няма да остана повече тук.
— Мислите, че „Омега“ няма да ви проследи?
— Защо ще го прави? Аз не съм един от вас.
— Те няма да повярват.
— Ще ги накарам да повярват.
— Нима ще поместите реклама в „Таймс“?
— Не! — Танър се рязко се обърна и посочи с пръст човека от ЦРУ. — Вие ще го направите. Дори и да не искате. Защото в противен случай ще разкажа във всяка емисия „Новини“ в цялата страна за тази операция и за абсурдния, злонамерен начин, по който се занимавате с нея. Няма да го преживеете.
— Нито пък вие, защото ще бъдете мъртъв. Жена ви ще бъде мъртва. Синът ви, дъщеря ви… ще бъдат мъртви.
— Няма да се оставя да ме заплашвате…
— За Бога, погледнете историята! Погледнете нещата, които наистина са се случили. — Фасет избухна. После внезапно сниши глас, сложи ръка на гърдите си и бавно проговори: — Вземете за пример мен… Убиха жена ми в Източен Берлин. Направиха го, без да има някаква причина, освен, че беше женена за мен. Дадоха ми… урок. И за да ми дадат този урок, ми отнеха жената. Не правете изявления пред мен. Аз съм бил там. Вие сте били в безопасност. Е, вече не сте.
Танър беше слисан.
— Какво се опитвате да ми кажете?
— Опитвам се да ви кажа, че трябва да правите точно това, което сме планирали. Вече сме прекалено близо до целта. Аз искам „Омега“.
— Знаете, че не можете да ме насилите!
— Мога… Защото, ако се обърнете, ако избягате, ще изтегля всички агенти от Садъл Вали. Вие ще бъдете сам… и не мисля, че можете да се справите с положението без помощ.
— Ще отведа семейството си…
