- Ако искате захар или сметана, на самообслужване сме! - сложих сметана - истинска - на кухненския барплот заедно със захарницата. Зербровски си сипа много захар и солидна лъжица сметана. Долф предпочете кафе без примеси. Така го пия и аз през повечето време. Тази нощ обаче си сложих сметана и го подсладих. Истинска сметана в истинското кафе. Ммм, вкуснотия.
- Ако успеем да влезем в дома на Доминга, ще можеш ли да
намериш улики? - попита Долф.
- Улики за нещо - определено, но за вдигането на зомби-убиец. -поклатих глава. - Ако тя го е вдигнала и то е избягало, тогава няма да иска да го свързват с нея. Ще е унищожила всички улики, просто, за да си запази имиджа.
- Искам да я пипна! - заяви Долф.
-И аз.
- Може да се опита да ти посегне отново. - обади се Зербровски от прага. Духаше на кафето си, за да го охлади.
- Без майтап! - казах.
- Смяташ ли, че ще опита отново? - поинтересува се Долф.
- Вероятно. Само че как, мътните го взели, двете зомбита са проникнали в апартамента ми?
- Някой се е справил с ключалката - предположи сержантът. - Дали зомбитата.
- Не, едно зомби би избило вратата с все пантите, но няма да си губи времето да човърка ключалката. Дори ако има достатъчно сръчност и умения да се справи с тази задача.
- Значи някой с нужните умения е отворил вратата и ги е пуснал вътре - уточни Долф.
- Така ми изглежда - съгласих се.
- Да имаш идеи кой?
- Обзалагам се, че е някой от телохранителите и. Внукът й Антонио или може би Енцо. Едър тип на около четирийсет години, който май й е лична охрана. Не знам дали някой от тях знае как се прави, но определено биха участвали. Енцо, но не и Антонио.
- Защо го изключваш от списъка?
- Ако Тони беше пуснал зомбитата вътре, щеше да остане да гледа.
- Сигурна ли си?
Свих рамене:
- Изглежда ми като такъв тип. Енцо ще си свърши работата и ще си тръгне. Той изпълнява заповеди. Внукът - не.
Долф кимна:
- От горните етажи вдигат голяма патърдия да разрешим случая. Подозирам, че до четиридесет и осем часа мога да получа заповед за обиск.
- Два дни са доста време, Долф!
- Два дни без никакво доказателство, Анита! Като изключим думите ти. Залагам си главата заради този случай.
- Доминга е забъркана все някак, Долф. Още не знам защо и не знам какво може да я накара да изгуби контрол над зомбито, но ръцете й са мръсни.
- Ще взема заповед - реши той.
- Един от синьодрешковците спомена, че си му казала, че си ченге
- намеси се Зербровски.
- Казах му, че съм с вашия отряд. Никога не съм уточнявала поли-цайка ли съм.
Зербровски се ухили:
- Ахъм.
- Ще бъдеш ли в безопасност тази нощ? - поинтересува се Долф.
- Така смятам. Сеньората не иска да се озове от обратната страна на закона. Вещиците-вероотстъпнички са в една категория с вампирите-вероотстъпници. Носи им незабавна смъртна присъда.
- Защото хората се плашат до смърт от тях - съгласи се полицаят.
- Защото някои вещици могат да се измъкват между шибаните решетки.
- А вуду кралиците? - поинтересува се Зербровски.
Поклатих глава:
- Не искам и да знам!
- Най-добре да тръгваме и да те оставим да поспиш - реши Долф. Остави празната си чаша на масата. Зербровски не си беше допил кафето, но го заряза на барплота и последва началника си.
Изпратих ги до вратата.
- Ще ти съобщя, когато взема заповедта - каза Долф.
- Можеш ли да уредиш да видя личните вещи на Питър Бърк?
- Защо?
- Има само два начина да изгубиш контрола над някое зомби така грозно. Първият - да имаш достатъчно сила да го вдигнеш, но не и да го овладееш. Доминга ще се справи с всичко, което-може да вдига. Второ, ако се намеси някой с приблизително равна сила, един вид като предизвикателство... - втренчих се в Долф. - Джон Бърк като нищо ще да е достатъчно силен да го направи. Може би, ако се притека на помощ и заведа Джон да види вещите на брат си - нали се сещаш, дали това или онова като че ли не е на място, нещо от този род, - та нищо чудно Бърк да се изтърве по някакъв начин.
- Вече си успяла да ядосаш Доминга Салвадор, Анита. Не ти ли стига за тази седмица?
- За цял живот ми стига - съгласих се. - Но това е нещо, което
можем да направим в очакване на заповедта.
Долф кимна.
- Добре, ще го уредя. Обади се утре сутрин на господин Бърк и си уговори среща. След това ми звънни.
- Непременно.
Долф се поколеба за миг на прага.
- Пази се, чу ли!
- Винаги внимавам! - отвърнах.
Зербровски се наведе над мен и отбеляза:
- Хубави пингвинчета!
След това тръгна след Долф по коридора. Наясно бях, че следващия път, когато се срещна с отряда на привиденията, те до един ще знаят, че колекционирам плюшени пингвини. Тайната ми бе разкрита. Зербровс-ки щеше да я разкаже на всеки срещнат. Ако не друго, поне целеустре-меност не му липсваше.
Хубаво е да знаеш, че все нещо не му липсва.
Плюшените животни не са правени, за да ги потапят във вода. Двете играчки във ваната бяха съсипани. Може би препарат срещу петна? Миризмата беше плътна и изглеждаше вечна. Оставих спешно съобщение на телефонния секретар на фирмата ми за почистване. Не споменах подробности. Не исках да ги плаша излишно.
