(Франц Кандолф е довършил този роман.)В Мека Кара Бен Немзи и Хаджи Халеф със своите хаддедихни се впускат в рисковано дело, което неведнъж подхвърля живота им на опасност. Този път им е отредено да се намесят решаващо в живота на трима благородни мъже, като предотвратяват пъкления заговор срещу великия емир на Свещения град. Тяхното благородно участие в събитията бързо заменя враждебността на меканците с възхищение.
За онези от моите читатели, които още не са запознати с пътеписа ми „Отвъд“, нека следващите редове послужат за по-добро вникване в нещата.
Когато се озовах отново при хаддедихните, реших да осъществя едно отдавна лелеяно желание да отида още веднъж до Мека. Халеф, Ханнех, техният син Кара и петдесет хаддедихни се присъединиха към мен. Тъй като щеше да е твърде опасно да тръгна за Мека под моето всеизвестно име, бях принуден да приема друго. Халеф ме прекръсти на Хаджи Акил Шатир ефенди. Първата част от пътешествието протече без особени преживелици. Но южно от Джебел Дахарах се натъкнахме насред пустинята на петима меканци, които тъкмо се бяха заели да погребват един мъртвец в пясъка. На следващия ден, когато тези хора с направо отблъскващо поведение се бяха отдалечили, се установи, че погребаният е само привидно мъртъв. След дълги усилия го върнахме отново в съзнание и се оказа, че си имаме работа със слепец, който без нашата непредвидена намеса щеше да е неспасяемо изгубен.
Известно време след потеглянето ни бяхме застигнати от един отряд от двайсет и един ездачи, чийто предводител се представи за Кхутаб ага, главен надзорник на светилището в Мешхед Али. Той ни уведоми, че е по дирите на малък керван крадци, извършили невероятно нагла кражба — бяха задигнали „Съкровището от крайници“ на Мешхед Али. Меканците, които ни бяха напуснали преди няколко часа, отговаряха точно на сведенията на персиеца и аз не се поколебах да му го съобщя.
Той продължи зарадван ездата, но попадна с целия си ескорт в ръцете на бени кхалид, под чиято закрила се беше поставил Гхани — така се наричаше най-знатният от меканците — заедно с хората си. Удаде ни се да освободим пленниците и да им върнем съкровището, но още на другия ден персиецът попадна по обратния път на засада, заложена от бени кхалид. Неговите двайсет и един придружители бяха застреляни до един в битката, в която бяха взели участие и меканците. За съжаление аз пристигнах твърде късно, за да мога да спася клетниците. Нещо повече, следствие едно злощастно сгромолясване на моята хеджин аз самият се озовах — бях избързал пред хаддедихните — в ръцете на жадните за мъст бени кхалид. И щях да бъда изгубен, ако не беше ми помогнала… алчността на техния шейх. Той отпрати всичките си хора, за да не му се налага да дели съкровището с тях. Ето как стана възможно следващите ме хаддедихни да приближат незабелязано и да нападнат шейха с изненада. Тъй като Кхутаб ага се отказа от наказанието на шейха и меканците, предоставяйки разплатата на Аллах, те бяха пуснати на свобода. Но възмездието не се забави. Бени кхалид бяха предприели един грабителски поход към пасищата на бени лам. Научили за това, последните потеглили, за да срещнат врага в откритата пустиня. Удаде им се да изненадат и разбият при Бир Хилу нищо неподозиращите разбойници. Шейх Тавил и много от воините му паднаха в битката. Тримата придружители и синът на Ехани, срещу които бени лам имаха кръвно отмъщение, също бяха убити. Самият Гхани, наказан достатъчно тежко от смъртта на единствения си син, получи свободата си и продължи по своя път, придружен от слепеца. Последният не можеше да се отдели от него, смятайки го за своя най-голям благодетел. Ала меканецът постави короната на скверните си дела, като изостави слепия човек — страхуваше се да не го издаде в Мека — с вързани ръце и крака посред пустинята, далеч от всякакви пътища. На следващия ден ние го намерихме в безсъзнание. Всички бяхме възмутени от тази ужасна жестокост, която вероятно щеше да опустоши душевния мир на слепеца, причинявайки му най-голямото разочарование в неговия живот. Ние му нагласихме удобно седло на една от нашите камили и продължихме ездата си към пасищата на бени лам. Той все още се намираше в безсъзнание, едно от неговите страшни състояния, в които беше ни изненадвал с познания за неща, лежащи отвъд градината на земните разбирания. И когато напуснахме мястото, проговори:
„Погледнете още веднъж назад и запомнете това място, защото отново ще дойдете тук, когато се уреждат сметките!“
