Тами винаги се е старала да бъде подготвена за нещастията, които животът поставя на пътя й, но никога не е допускала, че бъдещето й ще се преплете с това на секси мъж, който е наполовина лъв. Той е огромен и има най-екзотичните златисти очи, които някога е виждала. Валиант мрази хората, но когато усеща аромата на най-очарователната човешка жена, нахлула в територията му, се замисля. Страхът й носи мириса на чисто и сладко изкушение, и след като ръцете му я обгърнат, той никога няма да я пусне. Една нощ ще промени живота му. Моя!
Много пъти през двадесет и осем годишния си живот Тами Шаста бе изпитвала страх, но той бледнееше пред ужаса, който преживяваше в момента. Съзнаваше, че работата й крие опасности. Всичко в днешно време бе свързано с риск. Заплахите дебнеха навсякъде — при шофиране на автомагистрала, при пресичане на улица, дори при миенето на прозорци. В края на краищата някое от стъклата можеше да се окаже счупено и кръвта й да изтече по време на работа, ако се порежеше на него.
Тами стоеше като замръзнала, въпреки че цялото й същество крещеше да се обърне и да бяга, за да спаси живота си.
Устата й зееше отворена, но писък не излезе. Не можеше дори да изхленчи. Нищо. Сърцето й биеше толкова лудо, че за миг се запита дали няма да изскочи от гърдите й. Въпреки това, от гърлото й пак не се изтръгна никакъв звук. И макар че се нуждаеше от въздух, не бе в състояние да диша. Може би, ако си поемеше дъх, щеше да успее да изпищи, но… не.
Често бе чувала, че на прага на смъртта целият живот преминава пред очите ти като на филмова лента. Но сега пред нейния взор нямаше картини от миналото й. Не. Погледът на широко отворените й очи остана прикован върху огромния звяр, който ръмжеше насреща й.
Той беше човек, но не съвсем, тъй като никое нормално човешко същество нямаше такива остри зъби и не издаваше подобни дълбоки гърлени звуци като разярено животно, които я плашеха до смърт. Беше едновременно свиреп и красив.
Вероятно огромният мъж, който я ужасяваше, се помпаше със стероиди. Беше висок около два метра. Ръцете му бяха изключително мускулести, а широките му гърди й напомняха на масивна планина. И макар кожата му да бе със златист тен, то косата му беше това, което го правеше очарователен. Тя беше с цвят на есенни листа — червено-оранжева и с изсветлели руси кичури. Стигаше до раменете му, а отпред на челото се разделяше леко на една страна.
Тъй като чертите му бяха почти човешки, то лицето му би трябвало да всява страх. Но не беше съвсем така. Очите му, с цвета на разтопено злато, имаха котешка форма, с много дълги мигли. Носът му бе широк и по-плосък от нормалното. Изпъкналите скули доминираха пред другите му белези, но успешно допълваха волевата, квадратна брадичка. Тя привлече вниманието й към пълните му, почти нацупени устни, които в този момент се разделиха и откриха изключително бели, остри зъби, нетипични за нормалните хора.
— Отдръпни се назад, Тами! — Този, който извика, беше шефът й — Тед Армстронг. — Не прави резки движения и ела при мен. Веднага!
— По дяволите, Тами! Отстъпи бавно, сега! Дръж погледа си надолу, към земята, и ела при мен. Можеш да го направиш!
Младата жена си пожела да е така, но тялото й продължаваше да не я слуша, докато мълчаливо му крещеше да се подчини на заповедите й. Нищо не помръдна, освен сърцето, което лудо биеше в гърдите й, и въздуха, минаващ през разтворените й устни. Премигна, което бе напредък, но това беше всичко.
— Валиант! — Друг мъж извика силно. — Успокой се и се отдръпни далече от жената! Тя не те предизвиква! Просто е изплашена до смърт! — Новият глас имаше силен и дълбок тембър и звучеше ядосано.
