— По-добре не.
— Хубаво. Всъщност, няма нужда. Беше изгубена в мига, в който те видя на прослушването. Нарече те Аполон, бога на слънцето. — Ванда прокара пръст по челюстта му.
Остин се плъзна надолу по седалката.
— Не искам да я разстройвам.
Ванда погледна през рамо.
— Твърде късно. Изглежда наистина ядосана.
Остин скръсти ръце върху гърдите си.
— Какво искаш от мен?
Ванда се беше подпряла с лакът на ръба на джакузито и го изучаваше.
— Искам да знам дали наистина те е грижа за нея.
След кратка пауза, той реши, че няма нищо лошо да признаеш истината.
— Аз съм влюбен в нея.
— Ах… — Ванда подпря брадичка на ръката си. — На записа, изглеждаше повече като страст. Сигурен ли си, че си влюбен?
— Сигурен съм. — За съжаление. Беше се опитал да потисне чувствата си, но те продължиха да се задълбочават въпреки всичко.
— Дарси страда твърде много. Заслужава да бъде щастлива.
Остин се изненада.
— Да не твърдиш, че те е грижа за нея?
— Да. Това изненадва ли те?
Той си пое дълбоко дъх. Преди седмица не би повярвал, че вампирите могат да почувстват състрадание или лоялност един към друг, но те явно го правеха. Като че ли чувстваха всичко точно толкова дълбоко, колкото когато бяха живи.
— Започнах да преосмислям мнението си.
— Тя заслужава най-доброто. Имаше душата на ангел. — Ванда повдигна ъгълчето на устните си. — За разлика от мен.
— Признаваш ли, че си зла?
Усмивката й се разшири.
— Някой би казал, че съм.
— Какво си направила? Извършила си убийство? — попита той равнодушно, но беше дяволски сериозен.
Усмивката й се стопи.
— Предпочитам да го наричам административно правосъдие.
Той присви очи.
— Някога би ли навредила на невинен?
— Не — отговори тя просто. — Ти би ли?
— Не.
— Тогава никога не наранявай Дарси — приближи се тя.
Остин долови скрита заплаха в гласа й.
— Не искам да я нараня, но не е толкова просто.
— Твърдиш, че я обичаш. Тя те обича. Според мен звучи просто.
— Не, сложно е… Моята работа е важна.
— По-важна от Дарси?
— Не. Но не мога да си позволя да попадна в ситуация, в която трябва да избирам.
Боже, но не трябваше да попада и в ситуация, в която да обсъжда състоянието на сърцето си с вампир.
— Ако я обичаш, изборът е само един.
— Не е толкова просто. Ще трябва да жертвам всичко. Животът ми, разбиранията ми биха се променили изцяло.
— И не си готов да го направиш?
Можеше ли да го направи? Да обърне гръб на спецотряда и ЦРУ? Да се присъедини към Дарси и да живее сред вампирите? Щеше да бъде считан за предател на страната си. Щеше да измине труден път, дори да си намери прилична работа.
— Имала съм труден живот. — Ванда се загледа в звездите. — Виждала съм ужасни неща. Концентрационни лагери, мъчения, смърт. Невероятна човешка жестокост. Имаше времена, когато молех Бог за смелост, за да се сложи край на всичко. Не можех да понеса да видя повече ужас.
— Съжалявам. — И той не просто го казваше. Всъщност чувстваше състрадание към тези вампири.
Ванда се изправи и го погледна.
— Бих издържала всичко отново хиляди пъти в повече, ако това ще върне малката ми сестра обратно към живота. — Проблеснаха сълзи в очите й. — Тя беше толкова умна и пълна с живот. Щеше да е като Дарси, ако беше оцеляла.
Остин кимна, собствените му очи се насълзиха.
Ванда преплува до него.
— Няма нищо по-свещено от любовта. Не й позволявай да ти се изплъзне.
Усети прозрението като сълза, отронила се от тъмнината, за да разкрие светлина и най-накрая прогледна за истината.
— Ти не си толкова зла, нали? — Никой от тези съвременни вампири не бе истински лош.
— Правим най-доброто по силите ни с това, което ни е отредено.
Остин се изправи.
— В такъв случай ти желая късмет. — Той заобиколи Дарси, която го погледна яростно и му обърна гръб.
— Трябва да поговорим — каза той тихо, съзнавайки, че камерите бяха насочени към тях и продължи към зимната градина.
Маги му подаде кърпа.
— Моля, преоблечете се за церемонията на „Орхидеята“ във фоайето.
Той се отправи уморено към стълбището. Нищо чудно, че Дарси беше ядосана. Имаше чувството, че няма да бъде елиминиран тази вечер.
Дарси придружи Ванда обратно до салона за служители, за да разбере какво мислят другите дами за нощното състезание. За съжаление, те бяха съгласни с Ванда, така че нейната надежда, да елиминират и двамата тайни агенти, пропадна. Ванда се беше преоблякла в сухи дрехи и беше извадила две черни орхидеи от хладилника, така че се отправиха заедно с останалите дами към мястото за церемонията „Орхидея“.
Принцеса Джоана потръпна, когато един от високите й токове се закачи за килима в коридора.
— Рани господни, една дама може да си счупи врата с тези обувки.
— Ще станеш по-добра с практика — опита се да й обясни Дарси. — Изглеждаш страхотно.
— Благодаря ти. — Принцесата изглеждаше елегантна в скъпата си черна рокля и красивия наниз от перли около врата.
— В началото се чувствах гола без корсажа си — каза Кора Лий. — Но сега съм възхитена. За първи път от стотици години, в действителност мога да дишам.
