XXII век. Тринайските са генетично подобрени мъже, създадени, за да водят последните войни на столетието. Но когато битките свършват, те се оказват излишни. А мъж, програмиран и обучен да води бой, е опасен във времена на мир. Много от тях са заминали за Марс, ала един се е върнал и Америка се превръща в сцена на серия от брутални убийства.
Тази книга е в памет на моята майка
Маргарет Ан Морган,
Която ме научи да мразя гневно и непримиримо тесногръдието, жестокостта и несправедливостта и да презирам двуличието, което извръща поглед или измисля удобни извинения, когато гореспоменатите непростими пороци избуяват пред очите ни.
Липсваш ми.
Логично е, че през идното столетие човешката природа ще бъде научно премоделирана. Ако това се случи, то ще стане на сляпо и напосоки, като страничен продукт от борбата за надмощие между едрия бизнес, организираната престъпност и тайните правителствени агенции.
Човешкото, от историческа гледна точка, е едно абсолютистко понятие, по отношение на което не може да има половинчати мерки. И от това се пораждат много злини.
Работата по този роман се оказа трудна и дължа благодарности на много хора и места. Просих, вземах назаем и крадох кажи-речи отвсякъде, за да напиша „Вариант 13“.
И понеже това е научна фантастика, нека започнем с науката:
Оригиналната идея за вариант тринадесет беше вдъхновена от теориите на Ричард Рангъм по въпроса за намаляващата човешка агресия, така както са описани от Мат Ридли в неговата превъзходна книга „Природата през погледа на природата“. Аз си позволих голяма литературна свобода в интерпретацията на тези идеи и вариант тринадесет, така както се появява в тази книга, по никакъв начин няма претенциите да представя отношението към този въпрос нито на господин Рангъм, нито на господин Ридли. Тези господа просто ми дадоха назаем трамплин, а грозното цопване, което се получи в резултат, е изцяло по моя вина.
Идеята за изкуствени хромозомни платформи също е взета назаем — от изключителната и малко страшничка книга на Грегъри Сток „Прекрояването на човека“, която заедно с „Природата през погледа на природата“ и книгите на Стивън Пинкър „Празната дъска“ и „Как работи умът“ вдъхнови огромната част от генетичната наука на бъдещето, измислена от мен за този мой роман. И нека го кажа отново — всички грешки и неточности в интерпретирането на материала, който открих в тези изключителни творби, лежат изцяло на моята съвест.
Интуитивната функция „Ярошанко“ е моя собствена измислица, но и тя се базира върху едно съвсем реално проучване върху социалните мрежи, така както е описано в книгата на Марк Бюканън „Малък свят“. Лично съм задължен на Хану Раджаниеми от университета в Единбург за самопожертвувателните му опити да ме въведе в квантовата теория на игрите и потенциалните й приложения и така да ми даде представа за Новата математика и нейния недоловим, но дългосрочен социален ефект. Следва да изкажа благодарност и на Саймън Спантън, един наистина превъзходен редактор, който търпеливо ми помогна да се преборя с техническата логистика на криогенните пътувания по маршрута „Марс — Земя.“
Що се отнася до политическия аспект на романа, бях силно повлиян от две много проницателни и доста депресиращи книги за Съединените щати, „Вярната нация“ на Джон Миклетуейт и Ейдриън Улдридж и „Какъв е проблемът с Америка“ от Томас Франк, както и от изключителната и не чак толкова депресираща „Вдървени“ на Сюзън Фалуди. Макар тези книги да подхраниха идеята за отцепването, повдигната във „Вариант 13“, Конфедеративната република (или Джизъсленд) беше вдъхновена от вече придобилата широка известност карта на Джизъсленд, създадена (според Уикипедия) от някой си Дж. Уеб в месидж борда на yakyak.org.1 Браво на теб, Дж.! Специални благодарности и на Алан Бийте от „Бордърландс Букс“ в Сан Франциско, задето изслуша лъкатушните ми мисли над не една и две чаши уиски и бе така добър да сподели с мен възгледите си на един добре информиран американец, мисли, които ми помогнаха да огладя и полирам суровия материал.
За проникновението в един възможен бъдещ ислям (и грешно разбран минал такъв) дължа благодарност на Тарик Али за неговата книга „Сблъсък на фундаментализми“, на Карън Армстронг за „Ислямът: кратка история“ и на изключително храбрия Иршад Манджи за неговата „Проблемът с исляма днес“.
