— Това е ужасно! — извиках аз. — Престани веднага!
— Хайде да видим как ще ме спреш.
В този миг го бутнах с всички сили и Бруно се прекатури настрани върху плочите. Лупата му се пръсна на парчета, той скочи и писна:
— Баща ми ще те накаже!
След това Бруно избяга, предполагам, за да намери богатия си баща. Това беше последният път, в който видях Бруно Дженкинс, до сега. Съмнявах се, че ще го превърнат в мишка, но си признавам, че тайничко се надявах това да се случи. Никак не му завиждах обаче, че стои изправен пред всички тези вещици.
— Скъпо момченце — изчурулика Върховната вещица от подиума, — приготвих ти шоколадите. Но пъррво се качи тук, за да поздравиш тези мили дами. — Сега гласът й звучеше съвсем различно. Беше мек и нежен и се лееше като сироп.
Бруно изглеждаше малко смутен, но се остави да го качат на подиума, където застана до Върховната вещица и каза:
— Е, къде са шестте шоколада?
Видях как вещицата, която го пусна да влезе, омотава отново веригата около дръжките на вратата. Бруно не забеляза това. Беше твърде нетърпелив да си получи шоколадите.
— Часът е трри и двайссет и девет! — обяви Върховната вещица.
— Какво става тук? — попита Бруно.
Не изглеждаше уплашен, но като че ли не се чувстваше и много спокоен.
— Какво става? Дайте ми шоколадите!
— Още тррийсет секунди! — извика Върховната вещица и сграбчи Бруно за ръката.
Бруно се дръпна и се взря в нея. Тя също го погледна, а по устните на маската й се разля усмивка. Всички вещици от публиката се взираха в момчето.
— Двайссет секунди! — извика Върховната вещица.
— Дайте ми шоколадите! — кресна Бруно, внезапно обзет от подозрения. — Дайте ми шоколадите и ме пуснете да си вървя!
— Петнайссет секунди! — извика Върховната вещица.
— Ще ми каже ли някоя от вас, откачалки, какво става? — кресна Бруно.
— Дессет секунди! — извика Върховната вещица. — Девет… оссем… седем… шест… пет… четирри… трри… две… едно… нула! Старрт!
Кълна се, че чух иззвъняването на будилник. Бруно подскочи. Подскочи така, сякаш някой го бе убол с игла по дупето, и изписка „Ох!“. Подскочи толкова високо, че се стовари върху малката масичка на подиума и започна да подскача върху нея, да размахва ръце и да крещи като луд. Тогава изведнъж замълча. Тялото му се вцепени.
— Будилникът иззвъня! — викна Върховната вещица. — Отваррата за създаване на мишки започва да дейсства!
Тя заподскача по подиума, запляска с ръце и закрещя:
Бруно се смаляваше с всяка изминала секунда. Виждах го как се свива…
Дрехите му като че ли изчезваха, а по тялото му започна да никне кафява козина…
Изведнъж му порасна опашка…
След това му поникнаха мустаци…
Вече имаше четири крака…
Всичко ставаше толкова бързо…
Случваше се за секунди…
И изведнъж него вече го нямаше…
По масата пълзеше малка кафява мишка…
— Браво! — извика публиката. — Тя успя! Отварата действа! Фантастично! Колосално! Невероятно! Вие сте истинско чудо, о, Премъдра! — Вещиците станаха на крака, заръкопляскаха и приветстваха Върховната вещица, която извади капан за мишки от полите на роклята си и започна да го подготвя.
О, не, помислих си аз. Не искам да виждам какво следва! Бруно Дженкинс може и да беше малко неприятен, но проклет да съм, ако само стоя отстрани и гледам как му отрязват главата!
— Къде е той? — изсъска Върховната вещица и огледа подиума. — Къде изчезна мишката?
Тя не успя да го намери. Умният Бруно сигурно бе скочил от масата и се бе шмугнал в някой ъгъл или в някоя дупчица. Слава богу!
— Няма значение! — извика Върховната вещица. — Сядайте и запазете тишина!
Върховната вещица застана по средата на подиума и обходи бавно с опасните си очи цялата публика от вещици, които седяха смирено пред погледа й.
— Всички над седемдессетгодишни да вдигнат ръце! — кресна тя изведнъж.
Седем или осем ръце се вдигнаха във въздуха.
— Сетих се, че вие, най-старрите, няма да можете да се катерите по дъррветата, за да търсите яйца от грухтил.
— Няма да можем, Ваше Върховенство! За съжаление няма да можем! — отекна отговорът на най-старите вещици.
— Нито пък ще усспеете да хванете ракотрошач, тъй като те живеят по стръмни скали — продължи Върховната вещица. — Не виждам и как ще тичате след бъррзата кучекотка или ще се гмурркате във водата, за да пронижете бърборивче, нито пък как ще газите из мрачните трессавища с пушка в ръка, за да застреляте пискун. Твърде старри и немощни сте за подобни неща.
— Така е — отвърнаха в един глас най-старите вещици.
— Вие, най-старите, ми служите вяррно от дълги години — продължи Върховната вещица — и няма да ви отнемам удоволсствието да затриете по няколко хиляди деца само защото сте старри и немощни. Затова собственорръчно приготвих по малко от отварата със забавено дейсствие, която ще раздам на най-старрите, преди да си тръгнете от хотела.
