— О, благодарим ви, благодарим ви! — извикаха старите вещици. — Твърде добра сте към нас, Ваше Върховенство! Толкова мила и съобразителна сте!
— Това е мосстра от отварата, която ще ви дам — извика Върховната вещица. Тя бръкна в джоба на роклята си и извади мъничка бутилка. Вдигна я високо и извика: — В тази мъничка бутилка има петстотин дози от отварата! Досстатъчно, за да превъррне петстотин деца в мишки! — Бутилката беше направена от тъмносиньо стъкло и беше много мъничка, горе-долу с размера на шишенцата с капки за нос, които си купуваме от аптеката. — Всяка от най-старрите вещици ще получи по две от тези бутилки.
— Благодарим ви, благодарим ви, о, Най-щедра и Премъдра! — казаха в един глас най-старите вещици. — Няма да пропилеем нито капка! Обещаваме, че всяка от нас ще смачка и изтреби по хиляда деца!
— Срещата приключи! — обяви Върховната вещица. — Ето и прогррамата за осстатъка от престоя ви в хотела. Сега всички трябва да излезем на Слънчевата терасса и да пием чай с онзи смешник, управителя. След това в шест часа вещиците, които са твърде старри, за да се катерят по дъррветата за яйца от грухтили, ще дойдат в стаята ми, за да получат по две бутилки от Отварата за създаване на мишки. Отсседнала съм в стая четиристотин петдесет и четири. Запомнете номера. След това в осем часа вссички ще се съберрем в трапезарията за вечерря. Ние сме милите дами от КДБЖД и са приготвили две дълги масси специално за нас. Но не забрравяйте да си сложите памучните тапи за нос. Трапезаррията ще е пълна с миризливи деца и без тапите вонята ще е непоноссима. Освен това не забравяйте да се дърржите нормално през цялото врреме. Яссно ли е всичко? Има ли въпросси?
— Аз имам въпрос, Ваше Върховенство — обади се глас от публиката. — Какво ще се случи, ако възрастен изяде някой от бонбоните, които раздаваме?
— Жалко за възрастния — отвърна Върховната вещица и кресна: — Срещата приключи! Разотивайте се.
Вещиците станаха и започнаха да си събират нещата. Наблюдавах ги през пролуката и се молех да си тръгнат по-бързо, за да мога най-накрая да се спася от тях.
—
Изведнъж всички вещици спряха и се обърнаха към онази, която се бе обадила. Тя беше сред най-високите вещици и я виждах как стои с отметната глава назад, вирнат нос във въздуха и с дълги и дълбоки вдишвания души въздуха с облите си ноздри, подобни на раковина.
— Чакайте! — извика отново тя.
— Какво има? — попитаха другите.
— Кучешки изпражнения! — извика вещицата. — Замириса ми на кучешки изпражнения.
— Не може да бъде! — отвърнаха останалите.
— Да, да! — извика първата вещица. — Ето, пак ми замириса! Миризмата не е силна, но се усеща. Със сигурност идва някъде оттук!
— Какво става там? — провикна се със свиреп поглед от подиума Върховната вещица.
— На Милдред й замирисало на кучешко ако, Ваше Върховенство! — отговори й някой.
— Що за глупоссти са това? — кресна Върховната вещица. — Мозъкът й се е размекнал! В тази зала няма деца!
— Почакайте! — извика вещицата на име Милдред. — Почакайте! Никой да не мърда! Отново го надушвам! — Огромните й обли ноздри се мърдаха нагоре-надолу като рибешки опашки. — Усилва се! Надушвам миризмата по-ясно! Вие не я ли усещате?
Всички вещици в залата навириха носове и ноздрите им започнаха да душат.
— Права е! — обади се друг глас. — Абсолютно права е! Вони ужасно на кучешко ако!
След секунди цялата тълпа от вещици ревеше страховито:
— Кучешко ако! Стаята вони на кучешкооо акооо! Как така не го надушихме по-рано? Мирише на клоака! Някое малко прасе сигурно се крие наблизо!
— Намеррете го! — изкрещя Върховната вещица. — Просследете го! Издиррете го! Следвайте миризмата, докато не го открриете.
Косата ми се изправи като косъмчетата на четка от лак за нокти и целият се облях в студена пот.
— Издиррете малкия смррадлив боклук! — изкрещя Върховната вещица. — Не му позволявайте да избяга! Ако е някъде тук, е чул най-големите ни тайни! Тррябва да го унищожим веднага!
Спомням си, че си помислих: „Сега няма накъде да бягам! Дори да се спусна и да се изплъзна на доста от тях, пак няма да успея да избягам, защото вратите са вързани с верига и заключени! Свършено е с мен! Това е краят ми! О, бабо, какво ли ще ми сторят?“.
Огледах се и видях в мен да се взира отвисоко изрисуваното и напудрено лице на вещица, която отвори уста и извика тържествуващо:
— Тук е! Зад паравана е! Елате да го хванем!
Вещицата протегна облечената си в ръкавица ръка и ме сграбчи за косата, но аз се отскубнах и отскочих назад. Плюх си на петите! Ужасът, който изпитах, сякаш ми даде криле! Изтичах към входа на балната зала и нито една от вещиците не успя да ме залови. Когато стигнах до вратата, спрях и се опитах да я отворя, но заради голямата верига, омотана около дръжките, тя дори не помръдна.
