— Мисля, че да. Бутилчицата е миниатюрна.
— Страх ме е — рече баба. — И какво ще правиш с бутилката, ако успееш да я отмъкнеш?
— Една бутилка стига за петстотин души. Следователно има по две дози за всяка вещица. Можем да ги превърнем в мишки.
Баба подскочи един-два сантиметра във въздуха. Стояхме на високия балкон, от земята ни деляха много метри и аз едва не излетях през парапета, когато тя подскочи.
— Внимавай да не ме изпуснеш, бабо.
— Каква идея само! — извика тя. — Фантастична е! Невероятна! Ти си гений, миличък!
— Страхотна е, нали!
— Ще се отървем от всички вещици в Англия с един удар! — викна баба. — Всички до една заедно с Върховната вещица!
— Длъжни сме да опитаме — казах аз.
— Чуй сега — продължи баба, като едва не ме изпусна през парапета от вълнение. — Ако успеем, това ще е най-големият триумф на хората, откакто има вещици!
— Чака ни обаче много работа — казах аз.
— Разбира се, че ни чака много работа. Но за начало, да речем, че успееш да вземеш някоя бутилка, как ще сипеш отварата в храната им?
— По-късно ще го измислим. Първо ще се опитам да взема бутилката. Как да се уверим, че тя наистина е в стаята под нас?
— Веднага ще проверим! — извика баба. — Ела! Не бива да губим нито миг!
Баба ме взе в едната си ръка, излезе от спалнята и се втурна по коридора, като потупваше с бастун по килима при всяка своя стъпка. Слязохме по стълбите до четвъртия етаж. Номерата на стаите от двете страни на коридора бяха изписани със златисти цифри.
— Ето тук е! — извика баба. — Номер четиристотин петдесет и четири.
Тя натисна бравата. Вратата, разбира се, бе заключена.
Баба се огледа наляво и надясно по дългия празен коридор.
— Мисля, че си прав. Тази стая почти със сигурност е точно под твоята.
Баба тръгна назад по коридора и преброи колко врати има между стаята на Върховната вещица и стълбището. Бяха общо шест врати.
После се качихме на петия етаж и направихме същото.
— Стаята й наистина е точно под твоята! — извика баба. — Наистина е там!
Тя ме отнесе обратно в спалнята ми и излезе на балкона.
— Това отдолу е нейният балкон. Освен това вратата към спалнята й е широко отворена! Как ще се спуснеш?
— Не знам — отвърнах аз.
Стаите ни бяха в предната част на хотела и гледаха към плажа и морето. Непосредствено под балкона ми, на стотици метри отдолу се виждаше ограда с остри колове. Ако паднех, с мен бе свършено.
— Сетих се! — извика баба.
Тя се втурна в стаята си, започна да тършува из чекмеджетата на скрина и накрая извади кълбо синя вълнена прежда. В единия край на нишката имаше няколко игли и недовършен чорап, който баба бе започнала да ми плете.
— Идеално — каза тя. — Ще те сложа в чорапа и ще те спусна на балкона на Върховната вещица. Но трябва да побързаме! Онова чудовище ще се прибере всеки момент.
Баба ме отнесе задъхана обратно в спалнята ми и ме изнесе на балкона.
— Готов ли си? — попита тя. — Сега ще те сложа в чорапа.
— Надявам се да успея, тъй като съм само едно малко мишле.
— Ще се справиш. Успех, миличък.
Тя ме сложи в чорапа и започна да ме спуска от балкона. Аз се свих и затаих дъх. През пролуките в плетката виждах доста ясно. На километри под мен децата, които си играеха на плажа, бяха големи колкото бръмбари. Чорапът започна да се полюшва от ветреца. Погледнах нагоре и видях как баба е подала глава над парапета на балкона.
— Почти стигна — провикна се тя. — Готово! Сега ще те поставя леко на терасата и готово!
Усетих лек удар.
— Хайде, влизай — провикна се баба. — Побързай! Претърси стаята!
Изскочих от чорапа и пропълзях в спалнята на Върховната вещица. Вътре се носеше същата миризма на плесен, която долових и в балната зала. Така воняха вещиците. Напомняше ми за миризмата в мъжката обществена тоалетна на гарата в града ни.
Доколкото виждах, стаята бе подредена. Нямаше никакви признаци, че не я обитава обикновен човек. Но няма как да ги има, нали? Вещиците не са толкова глупави, че да оставят подозрителни предмети да се търкалят из хотелските им стаи, които камериерката може да види.
Изведнъж видях по килима да скача жаба и да се скрива под леглото. Аз самият също подскочих.
— Побързай! — долетя гласът на баба ми някъде далеч отгоре. — Вземай бутилката и излизай от там!
