Вещиците полностью

— Няма да е точно както преди — отвърна баба. — Например в Англия вече няма вещици. Това е истински триумф, нали?

— А останалият свят? — извиках аз. — Ами Америка, Франция, Холандия и Германия? Ами Норвегия?

— Не си мисли, че напоследък бездействам и не правя нищо. Отделям много време точно на този проблем.

Докато изричаше тези думи, я гледах в очите и изведнъж забелязах как ъгълчетата на устата й се извиват в тайнствена усмивка.

— Защо се усмихваш, бабо?

— Имам да ти съобщя една интересна новина — каза тя.

— Каква?

— Искаш ли да ти разкажа всичко отначало?

— Да, моля те. Обичам добите новини.

Баба бе изяла омлета си, а аз се бях наситил на сиренцето. Тя избърса устни със салфетката и каза:

— Щом се върнахме в Норвегия, телефонирах до Англия.

— С кого говори в Англия, бабо?

— С началника на полицията в Борнмът, скъпи. Казах му, че аз съм началникът на норвежката полиция и разследвам една странна случка, която неотдавна се е разиграла в хотел „Блясък“.

— Чакай малко, бабо. Нито един английски полицай няма да повярва, че ти си началникът на норвежката полиция.

— Умея много добре да имитирам мъжки глас — отвърна баба. — Естествено, че ми повярва. Полицаят от Борнмът бе поласкан да му се обади началникът на всички полицаи в Норвегия.

— И какво го попита?

— Попитах го за адреса и името на дамата, която е била отседнала в стая четиристотин петдесет и четири на хотел „Блясък“ и която след това изчезнала.

— Имаш предвид Върховната вещица, нали? — извиках аз.

— Да, скъпи.

— И той даде ли ти го?

— Разбира се. Полицаите винаги си помагат.

— Божичко, бабо, колко си хладнокръвна!

— Просто поисках адреса й.

— Но той знаеше ли го?

— Да, знаеше го. В стаята открили паспорта й, където били записани данните. Адресът бил попълнен и в регистъра на хотела. Всеки, който отседне в хотел, записва името и адреса си в тази книга.

— Но Върховната вещица едва ли е посочила истинското си име и адрес в хотелския регистър.

— Че защо не — отвърна баба. — Никой на света не е имал ни най-малка представа коя е тя, освен останалите вещици. Където и да отидела, хората я възприемали просто като мила жена. Ти, скъпи, си единственият обикновен човек, който я е виждал без маската. Дори в селото, в което е живяла, хората я мислели за любезна и много богата баронеса, която дарявала големи суми пари за благотворителност. Вече го проверих.

Започвах да се въодушевявам.

— Адресът, който са ти дали, трябва да е бил на тайното седалище на Върховната вещица.

— Да, при това домът й е все още там. Сигурна съм, че в него в момента живее новата Върховна вещица със свитата си от помощници. Владетелите винаги са заобиколени от голяма свита помощници.

— Къде е домът й, бабо? Кажи ми, къде е?

— В един замък — отвърна баба. — Интересното е, че в този замък се пазят имената и адресите на всички вещици по света! Как иначе Върховната вещица ще ръководи подчинените си? Как иначе би могла да събира вещиците в различните страни за годишното им събрание?

— Къде се намира този замък, бабо? — извиках нетърпеливо. — В коя страна е? Кажи ми, моля те!

— Познай.

— В Норвегия! — извиках аз.

— Позна от първия път! Намира се високо в планината над едно малко селце.

Новината бе удивителна. Затанцувах развълнувано върху масата. Баба също се бе въодушевила, стана от стола и закрачи из стаята, като потупваше с бастуна си по килима.

— Чака ни работа! — извика тя. — Имаме важна задача! Слава богу, че си мишка! Мишката може да се промъкне навсякъде! Само трябва да те заведа край замъка на Върховната вещица и ти лесно ще се промъкнеш вътре. Ще можеш да пълзиш наоколо и да гледаш и слушаш на воля.

— Така е! Така е! Никой няма да ме види! Промъкването из голям замък е като детска игра в сравнение с пълзенето из препълнена кухня, пълна с готвачи и келнери!

— Ако се наложи, можеш да останеш в замъка дни наред! — извика баба. От вълнение тя размаха бастуна си и без да иска, бутна на пода една висока и много красива ваза, която се разби на милиони парченца. — Няма нищо. Просто една ваза от времето на династията Мин. Ако искаш, можеш да прекараш в замъка и цели седмици, а вещиците изобщо няма да разберат, че си там! Аз ще си запазя стая в селото, а ти можеш да се измъкваш от замъка, да идваш за вечеря при мен всяка нощ и да ми разказваш какво си видял.

— Да! Да! — извиках аз. — А в замъка ще мога да се промъкна навсякъде!

— Основната ти задача обаче ще бъде да унищожиш всички вещици в замъка. Така ще сложим край на цялата им организация.

— А как аз ще ги унищожа?

— Не се ли досещаш?

— Кажи ми как.

— С отварата за създаване на мишки! — извика баба. — Ще използваме отново Формула осемдесет и шест със забавено действие за създаване на мишки! Ще капваш от нея в храната в замъка! Помниш рецептата, нали?

— До последната съставка! — отвърнах аз. — Сами ли ще я приготвим?

— Че защо не? Щом те могат да я приготвят, защо да не можем и ние? Просто трябва да знаем какви са съставките!

— А кой ще се катери по дърветата за яйца от грухтили? — попитах аз.

— Аз ще го направя! В мен има още много живот!