— Онези нейни бежанци, адюнкта. Напаст от вещици и магове. Гърчави са като червеи повечето — мърсят водата и ни кълнат с циреи и мехури. Могат обаче да се съберат наедно и да спретнат по-гадни магии…
Шурк Елале зяпна странния мъж.
— Могат да създадат неприятности, да — заяви Ян Товис.
Галт изсумтя:
— Значи това, че им спасихме живота на всички, не означава нищо?
— Означава, разбира се. Но като всички неща, дори благодарността изтлява с времето, войник. Особено когато деянието виси над нас като брадва на палач.
Галт се намръщи още повече и подбутна назад Йедан Дериг с меча си.
— Още ли трябва да го държа това?
Брадатият войник с шлема помисли, преди да отвърне:
— Това ще го реши кралицата ми.
— Последната заповед я отложи — каза Ян Товис. — С Брулиг можем да се разправяме по-късно.
— Ще се разправяш друг път, демонско изчадие такова! — Брулиг се изправи. — Адюнкта Тавори Паран, настоявам за вашата закрила. След като ви съдействах от самото начало, последното, което можете да направите за мен, е да опазите живота ми. Прехвърлете ме на континента, ако така ви устройва. Все ми е едно къде ще свърша, само да не е в ръцете на тази жена.
Шурк Елале се усмихна на тоя глупак.
„Само че не го заслужаваш, Брулиг. Милост ли? В пръднята на Блудния, там ще я намериш.“
Гласът на Тавори стана много студен.
— Шейк Брулиг, вашето съдействие е отбелязано по достойнство и имате нашата благодарност, макар че май си спомням за едно надвиснало унищожение на този остров под ледено море — което ние предотвратихме и продължаваме да предотвратяваме. Може би кралицата ще се зарадва да разбере, че не възнамеряваме да се задържаме повече тук.
Брулиг пребледня.
— Но ледът? Ако си отидете…
— Със затоплянето на сезона заплахата намалява. Буквално.
— Тогава какво ви задържа тук? — попита Ян Товис.
— Търсим лоцман до река Ледер. И Ледерас.
Ново мълчание. Шурк Елале, която с насмешка наблюдаваше емоционалния срив на Брулиг, бавно се намръщи. После се огледа. Очите на всички бяха приковани в нея. Какво беше казала адюнктата току-що? О! Река Ледер и Ледерас.
„И лоцман, който да поведе нашественическата им флота.“
— Каква е тази миризма? — попита внезапно Уидършинс.
Шурк се навъси.
— Пръднята на Блудния, предполагам.
