Великият заговор между кралствата на Сафинанд, Болкандо, Ак’рин и Д’расилани, завършил с ужасната Война на Източните земи, в много отношения съдържаше дълбока ирония. Първоначално не беше имало никакъв заговор. Тази политическа заплаха всъщност беше лъжа, сътворена и подклаждана от могъщи икономически интереси в Ледер. И, трябва да се каже, не само икономически. Една заплаха от страна на ужасен враг позволяваше да се наложат ограничения над населението на империята, които обслужваха добре борсовите играчи сред елита. И това несъмнено щеше да ги направи истински богати, ако не беше финансовият колапс, случил се по съвпадение точно в този най-неподходящ момент в ледерийската история. Така или иначе, пограничните кралства и държави на изток не можеха да не предусетят неизбежната заплаха, особено с продължаващата кампания срещу оулите по северните равнини. По този начин наистина бе създаден един мощен съюз и при наличието на споменатите по-горе подбуди войната избухна по цялата източна граница.
В съчетание, не съвсем случайно, с наказателната експедиция, започнала на северозападното крайбрежие, император Рулад Сенгар без никакво съмнение се бе почувствал наистина под пълна обсада…
По нищо не се беше отличавала от всяко друго дете в детинските си мечти за любов. Висок и горд, герой, който да влезе в живота й, да я вземе в прегръдките си и да помете всичките й страхове като наноси тиня, да изтекат на порой и да изчезнат в някой далечен океан. Благословът на яснотата и простотата, о, божичко, да, това бе нейният най-съкровен блян.
