Файърстоун, който не откъсваше поглед от шосето пред автомобила, кимна.
- Няма да споря за това.
- Както вече ти казах, не те укорявам, Сам. Този плъх явно е усетил отлично ситуацията и се е възползвал максимално от нея.
- Истинското му име е Джордж Уолър - каза Файърстоун. - Можеш и сам да се добереш до това с всичко, което знаеш за него. Хардистан и генералният прокурор са единствените други хора, които знаят истинското му име, но нямат никаква представа какво е сегашното и къде се намира в момента.
- Значи ти си единственият, който го знае?
- Не, вече сме двама.
- Страшна отговорност - изрече след няколко секунди Вейл.
- Да. Не е необходимо да ти казвам, че не трябва да споменаваш на никого за този човек.
- Това вече го разбрах - отвърна Вейл с усмивка.
- Момъкът е прав в едно отношение. Ако го разкрием, като го вкараме в съда, те ще се доберат до него.
- Звучи ми песимистично.
- Не, реалистично.
- По дяволите, ще разполагаме само с неговите показания срещу техните и те ще хвърлят всичко върху него и ще го изкарат лъжец. Да ти кажа, стана ми страшно, когато нарече засадата акт на обявяване на война. Каза го съвсем сериозно.
- Ако приемем, че до този момент не са убили никого, тогава това със сигурност бележи решителен поврат в тактиката им.
- Може би страшно им е трябвало оръжието и камионът и са искали да избягнат подпалването му.
- Това променя нещата из корен — каза Файърстоун.
- Така е. Забравих да питам кой е бил оцелелият член на групата от опита за банков обир в Денвър.
- Казва се Люк Съндъргард. Излежава доживотна присъда без право на помилване в Левънуърт.
- Какво е казал досега?
- Абсолютно нищо. Все едно че са залепили устата му с туткал.
- Е, ако се заема с тази работа и ми потрябва Ралфчо, той ще се озове в съда и можеш да заложиш фиша на заплатата си, че пет пари не давам каква сделка е сключило правителството с него.
- Чухме, че си бил много корав — усмихна се Файърстоун.
- Така значи, а?
- Да.
- Ако той откаже да сътрудничи, наистина ще разберете колко съм корав. Ще му кажа, че ще му бия шута толкова бързо, че няма да има време даже и да събере сака си с комплект бельо и бившите му авери вече ще са скочили през прозореца му.
- Не вярвам, че ще го направиш, Марти.
- Така е, но преди да съм приключил с него, той едва ли ще се усъмни в думите ми. - Вейл пъхна ръка под сакото си, измъкна малък диктофон и пренави касетата.
- Ти си го записал? - попита изненадано Файърстоун.
- Записах ги и двамата.
Файърстоун не коментира репликата му.
- Знам какво си мислиш. Мислиш си, че записите не се признават за доказателства пред съда, след като предварително не съм поискал официално разрешение.
- Мина ми през ума.
- Никога няма да ги представя като доказателство.
- Значи просто изследване, а?
- Мога обаче да намеря някой федерален съдия да им хвърли по едно ухо и да се изнерви до такава степен, че да ни даде разрешения за подслушване на телефони, заповеди за следене, обиск и задържане, и може би да надзърнем в един-два компютъра. Без тях работата я пиши бегала.
- Значи ще се заемеш със случая под параграфите на РИКО, така ли?
- Не съм казал това. Това ще е само
- Можеш да откажеш на президента?
- Сам, тринайсет години се занимавам с политически футбол, десет като обвинител, три като главен прокурор на щата. Дошло ми е до гуша от всевъзможни политикани кариеристи и конгресмени курви от всевъзможни комисии и от съдии с прекалено много приятели тъкмо на местата, където изобщо не би трябвало да ги имат.
- Днешният ден не промени ли решението ти?
- Това е първият път в живота ми, когато съм свободен. Писнало ми е от ограничения. Знаеш ли
- И ще му изтърсиш всичко това в лицето?
- Не знам какво ще му кажа.
- Знаеш ли, Мардж Кастен е най-прямият човек в цялото правителство. Кажи й правилата си и ако тя се съгласи, същото ще направи и Пенингтън.
- А какво ще стане, ако на Службата за контрол върху данъците и приходите им хрумне да си наврат носа в нашия случай в търсене на някакви дивиденти или ФБР реши също да си покаже рогата?
- Това е между теб и генералния прокурор. Те всички работят за нея.
- На нея от това няма дай е по-леко. Представи си, че Хардистан отиде при нея и й каже, че имат ясна представа върху случая с отвличането на оръжейния конвой? ФБР веднага се изпъчват в героична поза. Генералният прокурор също е герой. А на делото по РИКО му казваме сбогом.
- Тя е шефът - каза Файърстоун. - Тя единственият човек, който решава кога едно дело отива в съда.
- Политика - изръмжа Вейл.
- Само че в този случай ти ще си само на два стола от президента и ако Мардж реши да играе по правилата ти, няма да има за какво да се тревожиш.
- А ти какво печелиш от случая?
- Аз бих искал да съм човекът, който предявява заповедите за арестуване. Бих искал да закопчея белезниците на Енгстрьом и Шрак и останалите от компанията им.
