— О, Господи, само не и Чарли. Той ще възразява срещу всяка заповед, всяко разрешение за подслушване, всяко разрешение за достъп…
Вейл кимна.
— Това е и причината, поради която имаме нужда от помощта ви, госпожо.
— И как така?
— Говори се, че сте твърда, но честна. Разсъдих, че каквото и да ни разрешите, то ще издържи на атаките в съда.
— Кой ви предложи да дойдете при мен?
Той се замисли за момент, после каза:
— Някой, когото срещнах във Вашингтон.
„Елегантно — помисли тя. — Това е бил или президентът, или Мардж Кастен, но той няма да си признае.“
— Чувам, че имате обичай да хапвате съдии на закуска.
— Само ако стават за ядене.
Тя се разсмя от все сърце.
— А през останалото време само ги работите, така ли?
Хардистан сподави смеха си. Майер и Флахърти следяха очаровани размяната на реплики. Вейл само я изгледа със загадъчна усмивка, но не каза нищо.
— Добре — въздъхна накрая тя, — какво искате?
— Разрешения за подслушване на телефонни разговори, достъп до финансови регистри, плътно следене включително и наблюдение от спътник на вътрешностите на къщите им, достъп до компютрите им.
— Това е страшно много.
— Те представляват страшно голяма заплаха.
Майер внезапно се изправи на стола си, втренчи се в гърба на фотографията на Уолър и възкликна:
— Ама разбира се!
Всички го загледаха и Майер им обясни.
— Това е в Изход, глава трета, стихове тринадесети и четиринадесети… две-три-тринадесет. Това е код за думата Йехова или Яхве, името на тяхното общество и също така думата за Бог. Мисля, че те твърдят, че самият Господ извършва тези актове.
Всички се приведоха над бюрото и се втренчиха в обърнатата фотография.
— Добро попадение, Бен — каза Хардистан.
— Или може би Енгстрьом се мисли за Господ — каза Вейл. — Той определено притежава месиански комплекс.
Съдийката Макинтайър се изправи, приближи се до прозореца и остана там минута-две, втренчена навън.
— Конституцията за мен е нещо повече от свята — каза тя. — За мен тя е най-важният документ, писан някога, и най-уязвимия. Лесен за късане, почти невъзможен за поправяне. Особено съм загрижена, когато правата на отделната личност са поставени под угроза… словото, религията, правото на уединение, свободата от вмешателство във вътрешните работи на личността.
— За мен също, ваша чест. Не забравяйте, че десет години бях защитник.
— Този път се приближавате страшно много до ръба на нарушаването на този документ.
— Това е единственият начин да спечелим. Това е тяхна игра и те задават правилата й.
Съдийката се обърна и заби поглед във Вейл. После посегна към телефона и вдигна слушалката.
— Мери? Ела, моля те, и донеси бележника си. — Тя затвори. — Ще ви дам исканото от вас по Раздел Трети с някои резерви — каза тя. — Можете да подслушвате щаба им, Енгстрьом и лидерите му. Можете да имате достъп до банковите регистри на Светилището и църквите, и ще ви дам заповеди за обиск на форта и обкръжаващите го сгради, но не и частните жилища. Няма да ви дам Раздел Трети за компютрите им. С други думи, никакво хакерство, господин Вейл, ясно ли е?
— Да.
— Също така няма да се съглася да слагате подслушвателни устройства в частни домове. Считам това за нарушаване на неприкосновеност. Но ще си имам едно наум за тези ограничения. Ако при една по-късна дата успеете да докажете, че тези мерки са се оправдали, мога да преразгледам мнението си.
— Благодаря ви, ваша чест.
— И не пресичайте границата, която съм ви поставила.
— Разбрано.
— Между другото, поздравявам ви за избора на сътрудници — каза тя, кимайки към Майер и Флахърти, които се опитаха да останат равнодушни, но явно бяха поласкани от забележката й. — Имам само още една грижа.
— Коя е тя? — попита Вейл.
— Ако Енгстрьом е толкова опасен, колкото твърдите, тогава можете да станете причина за избухването на война, когато го притиснете.
— Възможно е.
— Какво ще кажеш по този въпрос, Били?
— Това е риск, който поемаме с връчването на призовките.
— Не искаме още едно Уейко, ваша чест — каза Вейл. — И не искаме никакви, никакви взривоопасни конфронтации. Ще бъдем крайно внимателни при определяне на правилата за вмешателство. Или може би… — Той не се доизказа.
— Може би?
— Може би ще измислим друга стратегия — довърши той.
— Интересно — каза тя.
Телевизорът в салона за отдих беше включен на WWN, но звукът беше приглушен, тъй като Вейл и екипът се бяха отпуснали за пътя си у дома. Той гледаше немия образ на Шийла Бойл върху екрана и мислеше за срещата със съдийката Макинтайър. Внезапно изображението се раздели на две и в лявата половина се появи карта на Лима, Охайо.
— Охо — каза той и пусна звука. Интелигентното лице на водещата вещаеше неприятности.
— В малка ферма край градчето Уапаконета, Охайо, една бързо разпространяваща се тайнствена история включва убийство, ФБР, банков обир и възможна връзка с една дясна екстремистка група от милициите…
— По дяволите! — изруга Хардистан и се изправи в креслото си.
— … Валери Азимур е на мястото на събитието. Валери, какви са последните новини?
