Преди два милиона години човешкият мозък изобретява оръдието на труда. Преди петдесет години човешкият мозък изобретява първите програми за изкуствен интелект. Преди пет години компютрите започват да разсъждават самостоятелно. Преди една седмица един човешки мозък, подпомогнат от компютър, получава достъп до "Върховната тайна". Блестящият невролог и световен шампион по шахмат Самюел Финшер умира в обятията на красавицата Наташа Андерсен. От любовен екстаз — твърди полицията. Двама журналисти — Люкрес Немрод и Изидор Каценберг — се усъмняват и започват разследване, което ги води от моргата в Кан до психиатричната клиника на остров Света Маргарита. Може ли човек да умре от удоволствие? Неограничени ли са възможностите на човешкия мозък? Кое мотивира действията ни? Каква е "Върховната тайна" и защо откривателят й се е опитал да я скрие от човечеството? На тези въпроси се заемат да отговорят героите на поредната завладяваща книга от автора на "Мравките", в която фантастиката се опира на реално съществуващи научни експерименти и открития.
На Ришар
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на френския културен институт.
Използваме едва 10% от капацитета на ума си.
Проблемът с ума е, че той е единственият инструмент, който позволява да бъде проучван и усъвършенстван от самия себе си.
Повечето големи от крития са направени по погрешка.
Какво ни подтиква да действаме?
Той деликатно придвижва напред дамата.
Мъжът с очила от черупка на костенурка се състезава с компютъра Дийп Блу IV в тишината на голямата зала на фестивалния дворец в Кан. Залогът е световната шампионска титла по шах. Ръката му трепери. Той рови трескаво в джоба си. Решил е да спре цигарите. Но напрежението е непоносимо.
Толкова по-зле.
Слага цигарата в уста. Сладникав дъх на ароматизиран тютюн изпълва гърлото му, излиза от ноздрите му и се разнася, докосвайки плюшените завеси, червените фотьойли; златистожълтият облак рисува кръгчета, които се преплитат в безкрайни осмици.
Противникът му, компютърът — внушителен стоманен еднометров врящ куб. От решетката за проветряване се носи мирис на озон и на гореща мед.
Мъжът е блед и изтощен.
Телевизионни камери предават директно на множество огромни екрани изпитото му лице с трескав поглед. Странна гледка представлява луксозната зала, събрала близо хиляда и двеста души публика, която следи с отворена уста един безмълвен и абсолютно неподвижен мъж. Един мъж, потънал в мисли.
На сцената, отляво — яркочервен фотьойл, на който седи шахматистът, подвил крак под себе си.
По средата — маса, шахматна дъска с фигури, бакелитов часовник с два циферблата.
Отдясно — метална сгъваема ръка на робот, свързана с кабел към голям сребрист куб, върху който с готически букви е изписано „Дийп Блу IV“. Малка камера, кацнала на един триножник, позволява на компютъра да вижда шахматната дъска. Единственият ясен звук идва от часовника. Тик. Так. Тик. Так.
Двубоят продължава цяла седмица. А днес играят вече шест часа. Никой не знае дали отвън е нощ или ден. Внезапно се разнася досадно жужене. В залата е влязла муха.
Мъжът и машината са с изравнени шансове. Всеки има по три спечелени партии. Този, който спечели играещата се в момента, печели и мача. Той изтрива капчиците пот по челото си и смачква фаса.
Ръката насреща се протяга. Машината премества черния кон.
На екрана на Дийп Блу IV се изписва „Шах на царя“.
Раздвижване в залата.
Стоманеният пръст натиска копчето на часовника. Той започва да отброява минутите, припомняйки на мъжа с очилата, че и той се бори с времето.
По-бързомислещият робот е взел значителна преднина.
Мухата кръжи. Огромният таван на залата й позволява да изпълнява шеметни лупинги. След всеки лупинг тя се доближава все по-близо до шахматната дъска.
Мъжът чува мухата.
Мухата се връща.
Мъжът се старае да се абстрахира от жуженето.
Шахматната дъска. Човешкото око. Зад него — зрителният нерв. Зрителното поле на тилния лоб. Мозъчната кора.
В сивото вещество на шахматиста прозвучава призив за борба. Задвижват се милиони нервни клетки. По цялата им дължина прескачат микроскопични електрически заряди, които изпращат сигнали към окончанията си. Налице имаме бърза и интензивна мисловна дейност. Мислите препускат като стотици възбудени мишлета из огромния таван-лабиринт на мозъка му. Сравняване на разположението на фигурите в настоящата партия с това от предишни партии, победи и поражения. Преглед на възможни бъдещи отигравания. Приливът се насочва в обратна посока.
