– Това ужасно място внезапно стана много задушевно – отбеляза госпожа Хаансен. – Разбираш ли – обърна се тя към мъжа си – че ние ще присъстваме на едно убийство в името на любовта? – Съпругът ù я гледаше неразбиращо. – Но той наистина ще го убие! Чакайте! – закрещя жената и стана.
Тъкмо тогава в помещението влезе Мария.
– Слушай, дядо – каза тя – мислех си каква реклама ще е за нашия пункт, когато хората разберат, че самият Дан Катони е бил тук. Представи си, че някой ти предложи добра цена… и тогава с парите… може би… ако някой от чиновниците по контрола…
– Значи все още искаш да пътуваш за Земята?
– Да! Направи го поне заради баща ми. На мене вече ми е безразлично.
– Ако искаш да бъдеш истински човек на изкуството – Арен незабелязано бе преминал на „ти“ – трябва да свикнеш с мисълта, че е нужно да мислиш само за себе си, да бъдеш егоистка.
– Остави ме на мира! – възрази неочаквано Мария. – Пий си кафето и ме остави на мира! Омръзнаха ми твоите съвети, твоите думи. Знаеш ли коя съм аз, какво има в мен, та се разпореждаш така леко с мислите ми?
– Аз не ви познавам, мила – намеси се госпожа Хаансен – но зная какво значи да подтискаш себе си, да жадуваш нещо… Аз мисля, че този човек тук не заслужава такова отношение. Този човек…
– Извинете – прекъсна я Арен и се обърна към момичето: – Мария, трябва да поговорим!
– Почакай да си отидат другите!
– Не, не мога да чакам. Скоро ще трябва да тръгвам. Ела, седни тук до мен, моля те! Трябва точно сега да ти кажа, че те обичам!
Тези думи намериха момичето съвсем неподготвено и единственото нещо, което можа да стори, бе да седне. Впери очи в мъжа и каза:
– Арен…
– Казвам ти съвсем сериозно и искрено – ти си първият човек, когото обичам в живота си!
Мария се намръщи.
– Не се прави на глупак, Арен, всички ни гледат!
– Слушай, Мария, единственото нещо, което искам в момента от теб, е да ми повярваш и много добре да запомниш това, което ще ти кажа – той говореше така, както възрастните, когато дават напътствия на децата. – Винаги съм бил съвършен егоист и оставам такъв дори в любовта си. И сега не правя нищо даром. Ти просто си единствената ми възможност да оцелея. Говорих ти за проблемите, които имах с човека на изкуството, скрит в мен. Сега аз ги прехвърлям на теб. Моята почва се оказа безплодна като тази на Пясъчната. Дано семената на доброто и таланта покълнат у теб.
– Арен, не ми се сърди, но аз от самото начало бях абсолютно сигурна, че си малко луд. И защото зная, че и аз не съм много в ред, мисля, че ще бъдем щастливи заедно… Двама луди, представяш ли си?
– Не говори така, Мария!
– Но аз съм искрена.
– Разбира се. Може би дори си и права. Може би наистина щяхме да бъдем щастливи заедно… Е, по един доста странен начин, разбира се.
– Ясно! Тогава и аз тръгвам с теб! – каза решително момичето. – Безразлично ми е вече къде ще ми се случи… Ритуалите навсякъде са еднакви.
– Но аз няма да ходя никъде, Мария. Аз ти казах, че търся нещо, в което да вярвам, нещо, за което си заслужава да живея и да умра. И мисля, че го намерих. Тук, в зоната на платата, в една от най-пустинните области на Пясъчната планета.
– Какво си намерил? – попита тя.
– Не зная, наистина не зная, навярно…
Апаратчето върху гърдите на пясъчния бандит издаде стържещ звук, който прекъсна думите на Арен.
– Шефе, роботът съобщава, че някакъв човек отвън настоява да влезе – обърна се инопланетянинът към Дан.
– Това е татко – зарадва се Мария.
– Нека го пусне! – махна с ръка Катони.
Скоро вратата се разтвори и през нея нахлу ниско човече, чието теме лъщеше не толкова от топлината, колкото от обидата.
– Чия е онази купчина тенекия, която си позволява да задържа законния собственик на Горивен пункт номер осем? – заплашително попита той, но след като срещна ехидния поглед на Дан, поомекна, без да загуби куража си.
– Татко – каза Мария – имаме гости…
– Виждам – отвърна той сърдито – само че защо твоите гости – не пропусна възможността да подчертае отношението си – не включат екрана, за да видят какво ги чака?!
Дан стана и насочи оръжието си към него.
– Не разбрах добре какво искаше да кажеш, приятелю.
– Исках да ви кажа, господине, че преди около час са заловили някакви ваши хора, между които е имало и една жена. Тези ваши хора най-спокойно са назовали, забележете, не казвам – издали, вашето местонахождение. И в това нямаше да има нищо лошо, ако то не бе единственото нещо, което притежавам на този свят. Насам сега пътуват силите на сигурността и аз вече ясно си представям онова, което ще остане от цветущия някога Горивен пункт номер осем. И всичко това благодарение на твоята гостолюбивост – обърна се той злъчно към Мария. – Ценно качество, което едва ли ще желае да поеме разноските за ремонта.
– Тази мадама те изигра, Дан – каза дебелият, но бандитът не го чу.
– Къде са я завели? – попита мрачно Катони.
– Не зная – отговори бащата на Мария. – Чух само, че е арестувана. Най-вероятно е да са на космодрума. Там сега е пълно с хора. Чакат те.
– Ако отидем там… – замисли се Дан.
