— Проявиха разбиране. Всъщност на телефона беше Хари Хуле. Следствието било скучна, много пипкава и трудоемка работа, нищо общо с начина, по който го представяли по телевизията — засмя се Халстайн Смит.
— Е, ти си знаеш — Мей поднесе чашата чай към устните си.
— Мда. — и Халстайн отпи от чая си.
Стъпките на Хари и Андерш Вюлер отекваха в бетонния тунел и заглушаваха мекия мляскащ звук от вода, капеща от тавана.
— Къде сме? — попита Вюлер, който носеше монитор и клавиатура на стар модел стационарен компютър.
— Под парка някъде между Главното управление и следствения арест.
— И тук има таен кабинет?
— Не е таен. Просто е свободен.
— Че кой ще иска да работи под земята?
— Никой. Точно затова е свободен — Хари спря пред желязна врата. Пъхна ключ и го завъртя. Натисна дръжката.
— Май не успя да я отключиш — изрази съмнение Вюлер.
— Не, раздула се е от влагата — Хари опря стъпало о стената до вратата и напъна силно.
Готово. Лъхна ги топла влага и дъх на мазе. Хари вдъхна жадно. Най-сетне пак в котелното. Натисна ключа за осветлението. След няколкосекунден размисъл луминесцентната лампа на тавана започна да мига в синьо. Най-после светлината стана постоянна и двамата се огледаха. Намираха се в правоъгълна стая, постлана със сивосин линолеум, без прозорци по голите сиви бетонни стени. Хари метна поглед към Вюлер. Чудеше се дали видът на новия офис няма да охлади спонтанната му радост от поканата на Хари да се присъедини към партизанския му отряд. Нищо подобно.
— Exa! — ухили се младият полицай.
— Понеже сме първи, ще си заплюем места.
Вътре имаше три бюра. Върху едното се мъдреха машина за шварц кафе с покафеняла кана, галон за вода и четири бели керамични чаши с написани на ръка имена.
Вюлер свърза компютъра към служебната мрежа, a Хари пусна кафе машината. Вратата изхвръкна рязко навън.
— О, доста по-спартанско си го спомнях — засмя Бьорн Холм. — Това е Халетайн.
Зад Бьорн се появи мъж с големи очила, чорлава коса и карирано сако.
— Радвам се, че размисли — подаде му ръка Хари
Смит я пое.
— Податлив съм към методите на обратната психология. Съзнателно ли ги приложи? Ако не, си най-некадърният телефонен агитатор, на когото съм попадал. Така или иначе, за пръв път връщам обаждане на телефонен продавач, за да приема предложението му.
— Не виждах смисъл да те притискам. Трябват ни само мотивирани хора. Как пиеш кафето? По-силничко?
— Не, по-скоро… приготви го по твой тертип.
— Добре. Това ще е твоята чаша — Хари му подаде една.
Смит пооправи очилата си и прочете написаното с маркер:
— Лев Виготски?
— А тази е на нашия криминалист — Хари я връчи на Бьорн Холм.
— Все още пише Ханк Уилямс — забеляза доволно Бьорн. — Да разбирам ли, че чашата не е мита от три години?
— Просто маркерът е водоустойчив — обясни Хари Ето я и твоята, Вюлер.
— Попай Дойл? Този пък кой е?
— Полицаят на всички времена. Пусни го в Гугьл.
Бьорн огледа четвъртата чаша.
— А на твоята защо не пише „Валентин Йертсен“, Хари!
— Защото съвсем изключих — Хари издърпа каната от машината и наля кафе в четирите чаши.
— Традицията повелява върху чашата на всеки от нас да е написано името на идолите ни, а върху чашата на Хари — името на главния заподозрян в текущия случай. Ин и ян — поясни Бьорн в отговор на негласния въпрос, изписан върху двете лица.
— По принцип не ми пречи, но само за пояснение да кажа, че Лев Виготски не е любимият ми психолог — отбеляза Смит. — Той действително е първопроходник, но…
— Ти наследи чашата на Столе Ауне — Хари подреди в кръг четирите стола в средата на стаята. — И така, да напомня: работим самостоятелно, сами сме си началници и не се отчитаме пред никого. Само държим Катрине Брат в течение, както и тя — нас. Разполагайте се. Нека най-напред всеки да изложи спонтанните си разсъждения по случая. Обосновавайте се с факти, опит, интуиция, конкретна, наглед идиотска подробност или изобщо не се обосновавайте. Нищо от казаното тук няма да бъде използвано срещу вас занапред и ви е позволено да изразявате напълно погрешни предположения. Кой е пръв?
Четиримата седнаха.
— Нямам амбицията да определям реда на изказванията — подхвана Смит — но ми се струва най-редно… ти да започнеш, Хари. — Смит беше обгърнал чашата плътно с длани, сякаш зъзнеше, макар в съседство да се намираха парните котли, които отопляваха целия следствен арест. — Сподели например защо се съмняваш, че Валентин Йертсен е извършителят и на трите убийства.
Хари погледна Смит, отпи малка глътка от чашата си и преглътна.