— Да не сте тръгнали да купувате вече креватчето?
— И това ще стане! — чу се от коридора гласът на Росен. — Ще го видя тогава Светльо как ще ми се надува!
Външната врата хлопна и тропотът на припрените му стъпки заглъхна надолу по стълбите.
— Припка като козленце! — поклати глава Ивана и седна на масата. — Сякаш не беше до вчера на легло!
— За къде бързат така? Да не би да сменят мебелите на стаята му?
— Защо да ги сменят? Нали ги купиха преди по-малко от година?
— Ти спомена за някакво креватче.
Ивана се усмихна леко и взе филийка хляб от плетеното панерче.
— Всяко зло за добро — отбеляза тя със задоволство и отчупи залче от филията. — Откакто излязоха от болницата, Таня не спира да говори за второ дете!
— Тя сега е само да носи дете! — промърмори Илия. — Да я духнеш и ще падне! По-добре е да помисли за една хубава почивка!
— И това вече е решено. Нали знаеш, че Таня винаги обмисля всичко! В неделя заминават с Георги на Златните пясъци.
— И те заминават… Всички заминават нанякъде…
Илия остави лъжицата до чинията и избърса влажното си чело с хартиената салфетка под зоркия поглед на жена си.
— Да не ти е лошо? — попита го тя, като огледа изпитателно посивялото му лице и непобутнатата храна пред него.
— Не, не! Само съм уморен, нищо повече! Това съвещание днес…
— Колко?
— Двама.
Илия въздъхна тежко, разбърка с лъжицата пълната чиния и добави унило:
— Само за последния месец още трима осмокласници са си взели отпускните…
— И като добавим отпадналата паралелка първи клас…
— Знаеш, че Евтимова се пенсионира…
— Да, знам. Едната бройка…
— … Но един учител сме принудени да съкратим. Няма начин!
Ивана остави ножа и вилицата и го погледна в очите.
— Това беше ясно на всички — каза тя с равен глас. — Само ти не искаше да го видиш. „Ти, неуморимият борец за справедливост. С оловните кръгове под очите и скритите хапчета в чекмеджето.“
— Не съм гладен.
Илия отмести чинията с изстиналата супа и погледна гузно строгото лице срещу него като момиченце, направило беля:
— Знам, че цял следобед си се пекла край печката, но не мога да преглътна дори залък!
— Я почакай малко!
Ивана скочи чевръсто от стола и излезе от трапезарията. След няколко минути се появи пак с едно тъмнокафяво тумбесто двулитрово шише в ръце. Изправи го в средата на масата и се мушна в кухненския бокс.
— Има малко руска салата от вчера — чу се гласът й оттам. — Сега ще нарежа и два домата, а ти дай чашките!
След минута на масата бяха добавени две купи със салата и две чисти порцеланови чинии.
— Можеш да отвориш бутилката — усмихна се тя на стреснатото лице срещу нея. — И да налееш и на мен две глътки.
Мъжът й отвори послушно бутилката и направи опит да отговори на усмивката:
— Явно днес имаме някакъв празник. И аз, както винаги, напълно съм забравил за него!
Ивана вдигна малката чашка, пълна с кехлибарената течност от бутилката:
— Наздраве!
— За какво ще пием? — протегна ръка и Илия. Чашите се целунаха с мек кристален звън.
— За това, че сме живи и здрави, че сме още тук и можем да държим чашките!… И, че още ни е сладък хлябът!
Илия отпи една глътка и изправи глава ококорен:
— Какво е това чудо? Какво си донесла?
— Ракията на мама — каза тихо Ивана и отпи глътчица. — Черешовата. От онова дърво, което изсъхна, когато тя почина.
— От тази, която сварихме, когато се роди Марето ли?
— Да, същата. На абитуриентския бал скрих една бутилка. Сънувах тогава един сън…
Гласът на Ивана секна и тя жадно изпи чашата с вода, която Илия й беше напълнил.
— Сънувах мама — продължи тя по-спокойно. — Беше като жива. Помоли ме да скрия последната бутилка и да я отворим, когато се зажени Марето…
Напълни щедро изпразнената чашка на мъжа си и пийна от своята.
— Това е елексир — каза блажено той. — Нектар като този и боговете на Олимп не са близвали! Но удря направо в главата!
— Наистина — усмихна се тя и изтри ъгълчетата на очите си — Както казал Вуте на професора, удря те в слабото място… И моята глава вече се замота.
— Е, спалнята е близо.
— Да… „Лягаме и не мислим за нищо… Поне до сутринта.“
Ръката на Илия се протегна и нежно стисна нейната:
— Моето умно, грижовно момиче! Не зная какво щях да правя без теб!
„И аз не зная какво бих правила без теб… И не искам да го узнавам!“
Илия дръпна ръката си и изпи на един дъх чашата вода пред него. След това избърса челото си и закова влажните си зеници в нейните:
— Съкращаваме Елена Нинова.
Ивана зяпна срещу него с чашката в ръка:
— Какво?
— Тя е единствената с полувисше образование от целия колектив!
— Ти… ти чуваш ли се какво говориш?
— Тя е единствената без диплома за висше образование!
— И единствената, която има издадени две книги с разкази! И чийто театрален кръжок се посещава дори през лятната ваканция!…
— Всички други са висшисти.
— И единствената, чиито уроци по български език са заснети и се използват като учебен материал в учителския институт!
— Кажи ми ти кого! — изви вежди Илия. — Кажи едно име, което да съобщя утре на целия колектив!
