— Ще взема самолета в два и десет за Сан Хосе. Към пет ще съм у вас.
— Виж, Елън, наистина не се налага…
— Знам. Просто излизам в отпуска. Имам нужда от почивка. — И затвори. Вече се беше заела с мен.
Във всеки случай днес нямаше смисъл да се обаждам на адвокат. Имах прекалено много работа. Трябваше да взема дрехите от химическо чистене. На връщане се отбих в кафенето оттатък улицата да си взема едно капучино. И там видях Гари Мардър, моя адвокат, с една съвсем млада блондинка с дънки с ниска талия и потник, който оставяше корема й гол. Двамата се натискаха на опашката пред касата. Момичето приличаше на студентка. Засрамих се и тъкмо когато се канех да се обърна и да си тръгна, Гари ме забеляза и ми махна.
— Здрасти, Джак.
— Здрасти, Гари.
Той протегна ръка и аз я стиснах.
— Запознай се с Мелиса.
— Здрасти, Мелиса.
— А, здрасти. — Стори ми се малко раздразнена от прекъсването, макар че не бях сигурен. На лицето й бе изписано онова празно изражение, което някои момичета придобиват в близост до мъже. Хрумна ми, че не може да е повече от шест години по-голяма от Никол. Какво правеше с мъж като Гари?
— Е, как я караш, Джак? — попита Гари, като прегърна Мелиса през голия кръст.
— Добре — отвърнах аз. — Много добре.
— Чудесно. — Но се мръщеше.
— Ами, хм, да. — Чувствах се глупаво пред момичето. То очевидно искаше да си тръгна. Но аз си мислех за реакцията на Елън: „Срещнал си адвоката си и изобщо не си го попитал, така ли?“
Затова казах:
— Може ли да поговорим за минутка, Гари?
— Разбира се. — Той даде на Мелиса пари да плати за кафето и двамата се отдръпнахме в ъгъла на помещението.
Сниших глас.
— Виж, Гари, мисля, че ще имам нужда от бракоразводен адвокат.
— Защо?
— Защото ми се струва, че Джулия си има любовник.
— Само така ти се струва или си сигурен?
— Не съм сигурен.
— Значи само подозираш, така ли?
— Да.
Гари въздъхна и ме изгледа.
— Не е само това — прибавих аз. — Тя говори, че съм настройвал децата срещу нея.
— Подмяна на чувствата — кимна той. — Най-популярният юридически аргумент. Кога говори такива неща?
— Когато се караме.
Нова въздишка.
— Джак, когато се карат, съпрузите си наговорват какво ли не. Това не означава нищо.
— Според мен означава. Боя се, че означава.
— И това те разстройва, така ли?
— Да.
— Ходи ли при семеен консултант?
— Не.
— Отиди.
— Защо?
— По две причини. Първо, защото трябва. С Джулия сте женени отдавна и доколкото ми е известно, досега живеехте добре. И второ, защото така ще можеш да докажеш, че си се опитал да спасиш брака си, което противоречи на аргумента за подмяна на чувствата.
— Да, но…
— Ако си прав, че тя започва да подготвя почвата за съда, трябва много да внимаваш, приятелю. Подмяната на чувствата трудно се оборва. Децата се сърдят на мама и тя твърди, че вината е твоя. Как ще докажеш, че не е вярно? Не можеш. Освен това ти през повечето време си си вкъщи и спокойно може да е вярно. Съдът ще реши, че си разочарован и че сигурно завиждаш на работещата си съпруга. — Той вдигна ръка. — Знам, знам, че не е вярно, Джак, но този аргумент лесно минава пред съдиите, това искам да кажа. И нейният адвокат непременно ще го използва. Тъй като й завиждаш, настройваш децата срещу нея.
— Това са глупости.
— Разбира се. Знам. — Гари ме потупа по рамото. — Затова иди при опитен консултант. Ако ти трябват имена, обади се в кабинета ми и Барбара ще ти даде няколко адреса.
Обадих се на Джулия да й кажа, че Елън пристига за няколко дни. Естествено не успях да се свържа с нея, само с гласовата й поща. Оставих въздълго съобщение, за да й обясня какво става. После отидох на пазар, защото поради гостуването на сестра ми щяха да ни трябват още продукти.
Бутах количката по пътеката в супермаркета, когато ми се обади голобрадият стажант от болницата. Попита за Аманда и аз отговорих, че синината почти е изчезнала.
— Чудесно — каза той. — Радвам се да го чуя.
— Какво става с резултатите от магнитния резонанс?
Лекарят отвърна, че тези изследвания не били важни, защото апаратът се повредил и така и не довършил сканирането.
— Всъщност се безпокоим за всички данни от последните няколко седмици — рече той. — Защото явно машината бавно се е повреждала.
— Какво искате да кажете?
— Беше корозирала или нещо такова. Всички чипове на паметта се бяха разпаднали на прах.
Спомних си плейъра на Ерик и потръпнах.
— Техниците предполагат, че причината е някакъв газ, проникнал от тръбите в стената, навярно през нощта. Например хлор. Проблемът е, че са пострадали само чиповете на паметта. На другите им нямаше нищо.
Започваше да става все по-странно. След няколко минути се обади Джулия и бодро и весело ми съобщи, че ще се прибере вкъщи следобед.
— Много се радвам, че ще се видим с Елън — каза тя. — Защо идва?
— Мисля, че просто иска да си почине.
— Е, сигурно ще ти е приятно да ти погостува няколко дни. Да си в компанията на голям човек.
— Абсолютно — отвърнах аз.
Очаквах да обясни защо не се е прибрала предишната вечер. Ала тя само каза:
— Имам работа, Джак. По-късно ще поговорим…
— Чакай малко, Джулия — спрях я аз.
— Какво има?
Поколебах се. Чудех се как да се изразя.
