Велик манипулатор, да, чиито прищевки на божество канибал са бледнеели до Росарио. Амая го бе осъзнала, докато гледаше заедно със Сарасола записите от охранителните камери.
41
Бурята като че ли бе решила да векува над долината. Макар и не толкова силен сега, дъждът не бе спирал през целия ден, а тътенът на гръмотевиците заглъхваше само за да отстъпи място на следваща, още по-мощна поредица. Без електричество Елисондо сякаш бе погълнато от планината, само кратките проблясъци на мълниите и френетичният танц на фенерчетата показваха, че е още там.
Рос тичаше по улиците с такова фенерче, с коса, залепнала за главата от дъжда. Сърцето й блъскаше във вътрешното ухо като огромен тъпан и й пречеше да чува стъпките на Ернесто, който я следваше по петите. Стигна до къщата и видя, че вратата е открехната. Цялата енергия, която я бе поддържала, докато дойде, изведнъж я напусна и коленете й се подкосиха. Тя се вкопчи в рамката на вратата и при допира със студения грапав камък изпита непреодолимото усещане, че се е случило нещо ужасно, че това място, служило за убежище от всяко зло, от студа, дъжда, самотата, болката и
Ернесто я настигна, измъкна фенера от ръката й и влезе. Къщата още не беше изстинала въпреки отворената врата. В пълния мрак във въздуха витаеше острата миризма на току-що угасени свещи. На слабото оранжево сияние на жарта в камината се виждаше, че всичко е обърнато с краката нагоре. Ернесто обходи дневната със светлинния сноп на фенерчето. До масата се въргаляше обърнат стол, а парчетата от вазата със свежи цветя, която Енграси не пропускаше да сложи отгоре, бяха разпилени по пода; едно от високите кресла бе обърнато към камината така, че по-висок пламък би го подпалил.
– Лельо – извика Рос и не позна гласа си.
Фенерчето освети краката на старицата, просната на пода с отметнат пеньоар. Горната част на тялото оставаше скрита зад високата облегалка. Ернесто се приближи и отмести креслото.
– Боже господи! – отстъпи той назад пред гледката.
Рос не пожела да се доближи. Още с влизането си в къщата тя вече знаеше, леля й е мъртва.
– Мъртва е – промълви, – мъртва е, нали?
Ернесто се наведе над Енграси.
– Не, не е мъртва, но има голяма рана на главата. Рос, трябва да повикаме лекар.
Телефонът иззвъня в джоба на палтото й. Тя го измъкна разтреперана, погледна дислея, но не видя нищо. Сълзите бяха заслепили очите й, но въпреки това разбра кой е.
– Амая, леля... – и горчиво зарида. – Едва диша, главата й е счупена, кръвта й изтича, Ернесто се обади за линейка, но всички са навън заради наводнението. Дори пожарникарите не знаят дали ще могат да дойдат – викаше Рос, кръстосвайки стаята, неспособна да овладее паниката си, – всичко в къщата е изпотрошено, борила се е като лъвица, но Ибай го няма, отнесли са го, отмъкнали са детето – изплака тя, напълно извън себе си.
„Знаеш, че е инфаркт, защото чувстваш, че умираш.“
Организмът й изпадна в колапс. Амая усещаше напора на цял океан върху гърдите си, съзнанието за пропуснат удар на сърцето, убедеността, че ще умре, и облекчението, че само след секунда болката ще секне.
Задиша въздуха, наситен с миризмата на озон от бурята, който прииждаше на талази, сякаш някакво невидимо същество, благосклонен
Пое си въздух, веднъж и втори път, задъхвайки си.
– Спри колата – извика тя на Йонан.
Той отби встрани и Амая слезе още в движение. Отиде до мотора, подпря се с две ръце на коленете и се наведе напред, продължавайки да си поема въздух, хипервентилирайки, вперила очи в черната гора в опит да се успокои и да разсъждава.
Чу автомобила на Ириарте да спира зад техния и той дотича.
– Добре ли е? – попита той Йонан.
– Едва не е убил леля ми и са отвлекли сина ми.
Ириарте зяпна, клатейки невярващо глава, загубил дар слово. Маркина се изправи до нея, без да знае какво да прави. Йонан се хвана с две ръце за главата; дори Сабалса закри с длан устата си. Само Монтес успя да продума.
– Напред няма начин да се измъкнат, ако затворим това шосе, ще им се стъжни.
– Той е тукашен, познава пътищата, може би вече са във Франция.
– Абсурд – отсече Монтес. – Ще подам съобщение за тревога, ще се обадя и на Падуа, и на полицията на баските, в случай че са тръгнали към Ирун, и на жандармерията, ако, както казвате, са подкарали към Франция, но не ми се вярва, не са имали време, шефке. Щом е тукашен, както казвате, няма да иде никъде в тази буря, ще се скрие на някое познато място. Пътува с възрастна жена и с бебе, това е най-логично.
