— Тогава значи… Тя наистина е дошла тук! Тя… Искате да кажете, че там, в саркофага, е била Мартин?
— Изглежда твърде вероятно, госпожице Кракънторп — внимателно отвърна Крадък.
Когато се завърна в града, това изглеждаше дори още по-вероятно. Чакаше го съобщение от Арман Десен:
Една от приятелките на Ана Стравинска е получила пощенска картичка от нея. Очевидно историята с морското пътешествие е била вярна. Пристигнала е в Ямайка и както ти каза, си прекарва чудесно.
Крадък смачка бележката и я хвърли в кошчето.
— Трябва да отбележа — каза Алегзандър, който седеше на леглото и замислено дъвчеше блокче шоколад, — че това беше най-страхотният ден в живота ми. Намерихме истинска улика — гласът му издаваше страхопочитание. — Всъщност цялата ваканция беше чудесна — добави щастливо той. — Не вярвам подобно нещо да ми се случи отново.
— Надявам се и на мен да не ми се случи — заяви Люси, която беше коленичила и подреждаше багажа му в куфара. — Ще вземеш ли всичката научна фантастика?
— Тези двете книги отгоре — не. Чел съм ги. Топката и обувките ми за футбол, а също и гумените ботуши могат да бъдат опаковани отделно.
— С колко много багаж пътувате вие, момчетата!
— Това няма значение. Ще изпратят ролса. Имат разкошен „Ролс-Ройс“. И един „Мерцедес Бенц“ от новия модел.
— Сигурно са богати.
— Много! И страшно приятни. И все пак не бих искал да си тръгвам. Може да се появи друг труп.
— Искрено се надявам да не стане.
— Е, в книгите често се случва. Искам да кажа, някой, който е видял или е чул нещо, също бива убит. Не е изключено да сте вие — добави той, като отвиваше ново блокче шоколад.
— Благодаря ти!
— Не бих искал да сте вие — увери я Алегзандър. — Много ви харесвам, а също и Стодърс. Смятаме, че не ви е мястото тук, като готвачка. Страхотна кльопачка! А сте и много разумна.
Последното явно беше израз на висше одобрение. Люси го възприе по този начин и отвърна:
— Благодаря! Но нямам намерение да бъда убита само за да ти доставя удоволствие.
— Тогава по-добре внимавайте — предупреди я Алегзандър. Той замълча, като похапна още малко, а после каза с леко безцеремонен глас: — Ако татко се отбива от време на време, ще се грижите за него, нали?
— Разбира се — малко изненадано отвърна Люси.
— Лошото при него е, че животът в Лондон не му понася — информира я Алегзандър. — Захваща се, нали знаете, с неподходящи жени — поклати тревожно глава момчето. — Аз много го обичам, но той има нужда от някого, който да се грижи за него. Оставя се на течението и се сближава с неподходящи хора. Жалко, че мама почина толкова рано. Брайън има нужда от нормален живот вкъщи.
Той погледна сериозно Люси и посегна към ново блокче шоколад.
— Не взимай четвърто, Алегзандър — помоли го Люси, — ще ти стане лошо.
— О, не мисля. Веднъж изядох шест едно след друго и нищо ми нямаше. Не страдам от жлъчка.
Той замълча и след малко каза:
— Знаете ли, Брайън ви харесва.
— Много мило от негова страна.
— Понякога се държи малко глупаво — заяви Алегзандър, — но беше наистина добър летец изтребител. Страшно е смел. И ужасно добродушен.
Замълча, а после, като изви очи към тавана, заговори леко смутено:
— Знаете ли, наистина си мисля, че би било добре, ако се ожени отново. За някоя свястна жена… Аз самият нямам нищо против да имам мащеха… Не, искам да кажа, ако е разбрана…
С чувство на изненада, Люси схвана, че Алегзандър преследва определена цел.
— Всичките тези глупости за мащехите са страшно остарели — продължи той, все още забил поглед в тавана. — Много момчета, които познаваме със Стодърс, имат мащехи — след развод и прочие, и се разбират съвсем добре. Естествено, всичко зависи от самата мащеха. Е, получава се малко конфузно, когато излизат заедно, когато ходят на спортни празници и така нататък. Искам да кажа, ако имат две двойки родители. Макар че това помага, ако искаш да извлечеш изгода.
Той замълча, изправен пред проблемите на съвременния живот.
— Най-хубаво е да имаш свой собствен дом и собствени родители, но ако майка ти е починала, е, нали виждате какво имам предвид? Ако е някоя свястна жена — за трети път заяви.
Люси се почувства трогната.
— Ти си много разумен, Алегзандър — отговори тя. — Трябва да се опитаме да намерим добра съпруга на баща ти.
— Да — съгласи се той уклончиво. После добави безцеремонно: — Мисля, че преди малко ви споменах. Брайън много ви харесва. Той ми го каза.
„Тук наистина се оформиха много сватосвания — помисли си Люси. — Най-напред госпожица Марпъл, а сега и Алегзандър“.
Кой знае защо, тя си спомни свинарниците. Изправи се.
— Лека нощ, Алегзандър. Остава само утре сутринта да сложим тоалетните ти принадлежности и пижамата. Лека нощ.
— Лека нощ — отвърна Алегзандър. Мушна се в леглото, сложи глава на възглавницата, затвори очи — същинска картина на спящ ангел — и мигновено заспа.
