— „Карта на ада“ на Ботичели. Нарисувана е по „Ад“ на Данте. Макар че предполагам, че вече сте наясно.
Елизабет кимна. Тя и хората ѝ бяха използвали интернет да идентифицират картината. С изненада бе открила, че авторът ѝ е Ботичели, прочут със своите ярки идеализирани шедьоври „Раждането на Венера“ и „Пролет“. Сински обичаше и двете творби въпреки факта, че изобразяваха плодовитостта и създаването на живот, което само ѝ напомняше за собствената ѝ трагична неспособност да зачене — единствената значителна мъка в иначе много продуктивния ѝ живот.
— Надявах се, че ще можете да ми кажете нещо повече за символизма, скрит в тази картина — рече тя.
Лангдън като че ли се подразни.
— Затова ли ме извикахте? Останах с впечатлението, че случаят бил спешен.
— Бъдете така добър.
Лангдън въздъхна търпеливо.
— Доктор Сински, казано най-общо, ако искате да научите нещо за конкретна картина, най-добре е да се свържете с музея, в който се пази оригиналът. В този случай това е Апостолическата библиотека на Ватикана. Там има екип от великолепни иконографи, които…
— Ватиканът ме мрази.
Лангдън я погледна изненадано.
— И вас ли? Мислех си, че съм единственият.
Тя се усмихна тъжно.
— СЗО е привърженик на мнението, че широката достъпност до контрацептиви е един от ключовете за човешкото здраве в глобален мащаб — както за борба срещу предаваните по полов път болести като СПИН, така и за по-добър контрол върху числеността на населението.
— А Ватиканът е на друго мнение.
— На съвсем друго мнение. Те изразходват огромни количества енергия и пари, за да внушат на хората в страните от Третия свят че контрацепцията е зло.
— А, да. — Лангдън се усмихна разбиращо. — Прехвърлилите осемдесетте целомъдрени монаси най-добре могат да обяснят на света как се прави секс, нали?
С всяка секунда професорът ѝ харесваше все повече и повече.
Сински затръска цилиндъра, за да го зареди отново, и отново проектира изображението на стената.
— Професоре, вгледайте се по-внимателно.
Лангдън отиде до картината и я заразглежда. Изведнъж се изправи и каза:
— Странно. Променена е.
„Не му отне много време“.
— Да, наистина е променена. И искам да ми кажете какво означават тези промени.
Лангдън замълча, загледан в картината. Спря вниманието си върху десетте букви, образуващи думата catrovacer… после върху маската на чумата… както и върху странния цитат по границите за „очите на смъртта“.
— Кой е направил това? — настоятелно попита Лангдън. — Откъде се сдобихте с него?
