За Робърт Лангдън последният час беше като размазана картина.

Лангдън, Сиена и доктор Ферис седяха в едно от изолираните salottini на скоростния влак — малко първокласно купе с четири кожени седалки и сгъваема маса. Ферис го беше наел цялото с кредитната си карта и бе осигурил най-различни сандвичи и минерална вода, които Лангдън и Сиена изгълтаха лакомо, след като се измиха в тоалетната до купето.

Веднага щом се настаниха за двучасовото пътуване до Венеция, доктор Ферис насочи поглед към маската на Данте, която лежеше на масата между тях в найлоновата торба.

— Трябва да разберем къде точно във Венеция ни води маската.

— При това бързо — напрегнато добави Сиена. — Това може би е единствената ни надежда да предотвратим чумата на Зобрист.

— Чакайте малко — каза Лангдън и постави ръка върху маската. — Обещахте ми, че след като се качим на влака, ще ми разкажете за последните няколко дни. Засега знам само, че СЗО ме нае в Кеймбридж да помогна в дешифрирането на версията на La Mappa на Зобрист. Като изключим това, не сте ми казали нищо.

Доктор Ферис се размърда смутено и започна да чеше обрива по лицето и врата си.

— Виждам, че си разстроен — каза той. — Несъмнено е много смущаващо да не си спомняш какво се е случило, но от медицинска гледна точка… — Той погледна Сиена, сякаш търсеше подкрепа, и продължи: — Съветвам те да не прахосваш енергия в опит да си спомниш неща, които не можеш да си спомниш. При жертвите на амнезия най-добре е просто да оставиш забравеното забравено.

— Да оставя забравеното забравено? — Лангдън се ядоса. — Я стига глупости! Искам отговори! Вашата организация ме замъкна в Италия, където ме простреляха и изгубих няколко дни от живота си! Искам да знам как се е случило това!

— Робърт — намеси се Сиена. Говореше тихо и явно се опитваше да го успокои. — Доктор Ферис е прав. Определено няма да е здравословно за теб да се натоварваш с цял потоп информация наведнъж. Помисли си за откъслечните неща, които си спомняш. Среброкосата жена, „търси и ще намериш“, гърчещите се тела от La Mappa. Тези картини са изпълнили ума ти с разбъркани неконтролируеми образи, които едва не са те накарали да блокираш. Ако доктор Ферис започне да разказва за изминалите няколко дни, това със сигурност ще размести други спомени и халюцинациите ти могат да започнат отново. Ретроградната амнезия е сериозно нещо. Събуждането на разбъркани спомени може да се окаже изключително вредно за психиката.

Лангдън изобщо не беше помислял за това.

Перейти на страницу:

Поиск

Похожие книги