Пое няколко пъти дълбоко и болезнено дъх с надеждата, че това ще го успокои. Знаеше, че трябва да остане спокоен, ако иска да запази намеренията си скрити.
„Вътрешното спокойствие е жизненоважно за убедителното представяне“.
Заблудата не му беше чужда, но въпреки това сърцето му биеше лудо. Отново пое дълбок треперлив дъх. „Мамиш хора от години — напомни си той. — Това ти е работата“.
Събра сили и се приготви да се върне при Лангдън и Сиена.
„Последното ми представление“ — помисли си.
Като последна предпазна мярка преди да излезе от тоалетната извади батерията на телефона, за да е сигурен, че вече няма да може да се използва.
„Изглежда блед“ — помисли си Сиена, когато мъжът с обрива се върна в купето и седна с болезнена въздишка на мястото си.
— Всичко наред ли е? — попита го с искрена загриженост.
Той кимна.
— Благодаря, да. Всичко е наред.
Това явно беше цялата информация, която възнамеряваше да сподели.
— Ще ми трябва отново телефонът ви — каза Сиена. — Ако нямате нищо против, искам пак да пусна търсене за дожа. Може би ще успеем да намерим нещо преди да стигнем до „Сан Марко“.
— Няма проблем — каза той, извади телефона от джоба си и погледна дисплея. — Ох, по дяволите. Батерията е паднала. Съвсем е сдала багажа. — Погледна си часовника. — Скоро ще пристигнем във Венеция. Ще се наложи да почакаме.
На осем километра от брега на Италия, на борда на „Mendacium“, фасилитатор Ноултън гледаше мълчаливо как Ректора крачи като затворено в клетка животно. След телефонния разговор колелата в главата му явно се въртяха ожесточено, а Ноултън много добре знаеше, че не бива да произнася нито дума, докато шефът му мисли.
Накрая мъжът със силния загар заговори. Ноултън никога не бе чувал гласа му толкова напрегнат.
— Нямаме избор. Трябва да покажем видеото на доктор Елизабет Сински.
Ноултън остана да седи абсолютно неподвижно — не искаше да показва изненадата си. „Среброкосата? Онази, от която Зобрист се спасяваше цяла година с наша помощ?“
— Добре, сър. Да намеря ли начин да ѝ пратя записа по имейл?
— Не! Не може да рискуваме видеото да стане публично достояние! Това ще предизвика масова истерия. Искам доктор Сински тук колкото се може по-скоро.
Ноултън го зяпна изумен. „Иска да докараме тук директора на СЗО?“
— Сър, нарушаването на протоколите ни за сигурност води до несъмнен риск…
— Направи го, Ноултън! Веднага!
66.
