FS–2080
гледаше през
прозореца на
скоростния
„Фречиардженто“
— следеше отражението
на Робърт Лангдън
в стъклото.
Професорът
още трескаво
търсеше възможни
решения на
загадката на
смъртната
маска, съставена
от Зобрист.
„Бертран
— помисли си
FS–2080. — Господи,
колко ми липсва“.
Болката от
загубата все
още бе прясна.
Нощта на първата
им среща все
още беше като
вълшебен сън.
Чикаго.
Виелицата.
Януари,
преди шест
години… и в
същото време
сякаш бе вчера.
Бъхтя през
купчините сняг
по брулената
от вятъра Магнифисънт
Майл, с вдигната
яка срещу виелицата.
Въпреки студа
си казвам, че
нищо не е в състояние
да ме отклони
от целта ми.
Тази вечер е
моят шанс да
чуя великия
Бернар Зобрист
да говори…
лично.
Познавам
всичките му
произведения
и зная какъв
късмет имам
да притежавам
един от петстотинте
билета, отпечатани
за събитието.
Когато
пристигам в
залата, изпитвам
пристъп на
паника при вида
на почти празното
помещение. Нима
речта е отменена?!
Градът почти
е спрял да
функционира
заради времето…
нима то е попречило
на Зобрист да
дойде?
И
тогава той се
появява.
Висока
елегантна
фигура се качва
на сцената.
Той
е висок… толкова
висок… с изпълнени
с живот зелени
очи, които сякаш
таят всички
тайни на света
в дълбините
си. Поглежда
към залата, е
която има само
десетина заклети
почитатели,
и аз се засрамвам,
че помещението
е почти празно.
Та
това е Бертран
Зобрист!
Настъпва
ужасен момент
на мълчание,
през който той
се взира сурово
в нас.
И
после, най-неочаквано,
избухва в смях
и зелените му
очи проблясват.
—
Да вървят по
дяволите празните
аудитории! —
заявява той.
— Хотелът ми
е на две крачки.
Да идем в бара!
Чуват
се радостни
възгласи и
малката група
се изнася в
бара на съседния
хотел, където
окупираме едно
голямо сепаре
и си поръчваме
питиета. Зобрист
ни разказва
надълго и нашироко
за проучванията
си, за издигането
си до знаменитост
и споделя мислите
си за бъдещето
на генното
инженерство.
Питиетата се
леят и разговорът
постепенно
се насочва към
новата страст
на Зобрист, към
философията
на трансхуманизма.
—
Смятам, че
трансхуманизмът
е единствената
надежда за
оцеляване на
човечеството
в дългосрочен
план — проповядва
Зобрист, като
разтваря ризата
си и показва
на всички татуираното
на рамото му
„Н+“. — Както
виждате, аз съм
напълно отдаден
на тази идея.
