— Не можете да допуснете да напусне Венеция — каза Сински. — Нямаме представа в какво състояние се намира торбата с патогена в момента. Ако някой я открие, ще е достатъчно само да я докосне с пръст, за да я спука и заразата да се озове във водата.
Всички замълчаха, когато осъзнаха сериозността на положението.
—
Боя се, че имам
още лоши новини
— каза Лангдън.
— Относно позлатения
музейон на
светата мъдрост.
Сиена знае къде
се намира той.
Тя
— Какво?! — стреснато възкликна Сински. — Нали казахте, че не сте имали възможност да споделите с нея, че сте открили отговора! И че само сте ѝ казали, че сте объркали страната!
— Така е — рече Лангдън. — Но тя знаеше, че търсим гробницата на Енрико Дандоло. Едно бързо търсене в интернет ще ѝ каже къде е тя. А щом я открие… разтворимият контейнер няма как да е далеч. В стихотворението се казва да следваме ромона на течаща вода до потъналия дворец.
— По дяволите! — избухна Брюдер и ядосано се отдалечи.
— Няма да успее да ни изпревари — каза Ректора. — Имаме преднина.
Сински въздъхна тежко.
— Не бих била толкова сигурна. Нашият самолет е бавен, а Сиена Брукс, изглежда, е изключително находчива.
Лангдън се взираше с безпокойство в тромавия С-130. Изглеждаше неспособен да се издигне в небето, а освен това нямаше прозорци. „Нима вече съм влизал в това нещо?“ Нямаше абсолютно никакъв спомен.
Дали заради движението на кораба, или заради растящите му страхове от клаустрофобичния самолет, внезапно му прилоша, и той каза:
— Май не съм достатъчно добре, за да летя.
— Нищо ви няма — каза Сински. — Днес минахте през истински ад, а и сте натрупали доста токсини в тялото си.
„Токсини ли?“
— Какво искате да кажете?
Сински сви устни. Явно беше казала повече, отколкото бе възнамерявала.
— Професоре, съжалявам, но здравословното ви състояние е малко по-сложно от драскотината по главата.
Страх прониза Лангдън, когато си представи черното петно на гърдите на Ферис.
— Какво ми е? — попита той уплашено.
Сински се поколеба, сякаш не беше сигурна как да продължи. Накрая каза:
— Нека първо се качим в самолета.
81.
Разположено непосредствено на изток от живописната църква „Фрари“, ателие „Пиетро Лонги“ открай време е било един от основните доставчици на исторически костюми, перуки и аксесоари във Венеция. В списъка на клиентите му могат да се открият филмови компании и театрални трупи, както и влиятелни членове на обществото, които разчитат на професионализма на персонала, за да се облекат за най-екстравагантните балове на карнавала.
