Àä полностью

— Зобрист беше фанатичен любител на Данте — продължи Ректора. — И затова избра Флоренция за мястото, където да се скрие. Моята организация му осигури всичко, от което имаше нужда — дискретна лаборатория с жилищни помещения, различни самоличности и сигурни средства за комуникация, както и персонално аташе, което да се грижи за всичко, от сигурността му до купуването на храна и всичко останало. Зобрист никога не използваше свои кредитни карти, не се появяваше на публични места и беше невъзможно да бъде открит. Дори му осигурихме маскировка, други имена и документи, ако иска да пътува и да остане незабелязан. — Замълча за момент. — Което явно е станало, когато е поставил разтворимата торба.

Сински въздъхна, без да прави усилия да скрие раздразнението си.

— СЗО се опитваше да го открие от миналата година, но той сякаш беше изчезнал от лицето на земята.

— Скри се дори от Сиена — каза Ректора.

— Моля? — Лангдън вдигна глава и се изкашля, за да махне бучката в гърлото си. — Нали казахте, че били любовници?

— Да, но той скъсал с нея, когато се укри напълно. Макар че именно Сиена го беше свързала с нас, аз бях сключил договор с него и част от сделката бе, че когато изчезне, ще изчезне за целия свят, в това число и за Сиена. След като се укрил, той ѝ изпратил прощално писмо, в което споделя, че бил много болен, щял да умре след около година и не искал тя да го вижда в такъв вид.

„Зобрист е изоставил Сиена?“

— Сиена се опита да се свърже с мен за информация — каза Ректора. — Но аз не приемах обажданията ѝ. Трябваше да уважа желанието на клиента.

— Преди две седмици — продължи Сински — Зобрист влязъл в една банка във Флоренция и анонимно наел сейф. След като излязъл, получихме информация, че новият софтуер за разпознаване на лица на банката е идентифицирал маскирания мъж като Бертран Зобрист. Екипът ми отиде във Флоренция. Седмица по-късно открихме тайната му квартира, която беше изоставена, но вътре намерихме доказателства, че е разработил някакъв силно заразен патоген и го е скрил някъде.

Сински замълча за момент.

— На всяка цена трябваше да го открием. На следващата сутрин, преди изгрев, го забелязахме да върви покрай Арно и незабавно се втурнахме след него. И тогава той се качи на кулата Бадиа и се хвърли от нея.

— Възможно е така или иначе да е смятал да го направи — добави Ректора. — Беше убеден, че не му остава да живее дълго.