Веднага щом самолетът спря в правителствения хангар на летище „Ататюрк“, Сински и хората ѝ слязоха и директорката на СЗО нареди Ректора и неколцината му сътрудници от Консорциума да останат в самолета.
Ректора се беше опитал да излезе да подиша чист въздух, но бе спрян от пилотите, които му напомниха, че доктор Сински е наредила всички да останат вътре.
„Лошо“ — помисли си Ректора и седна. Започваше да осъзнава колко несигурно е бъдещето му.
Отдавна бе свикнал да е кукловодът, върховната сила, дърпаща конците. И ето че цялата тази власт внезапно му беше отнета.
„Зобрист, Сиена, Сински“.
Всички те не играеха по свирката му… и дори го манипулираха.
Сега, затворен в странната летяща килия на СЗО, Ректора започна да се пита дали късметът му не е свършил… дали сегашната ситуация не е някакво кармично възмездие за един безчестен живот.
„Аз си изкарвам хляба с лъжи.
Аз съм доставчик на дезинформация“.
Макар да не беше единственият на този свят, който продаваше лъжи, Ректора се беше утвърдил като най-голямата риба в езерото. По-дребните бяха съвсем друга порода и Ректора изобщо не се занимаваше с тях.
Достъпни онлайн компании с имена от рода на „Алиби Къмпани“ и „Алиби Нетуърк“ правеха състояния по цял свят, осигурявайки възможност на неверни семейни половинки да кръшкат и да не ги хванат. Като обещаваха да „спрат времето“ за момент, така че клиентите им да се измъкнат от съпруг, съпруга или деца, тези организации бяха майстори в създаването на илюзии — бутафорни бизнес срещи, бутафорни докторски прегледи, дори бутафорни сватби, включващи изфабрикувани покани, самолетни билети, хотелски формуляри и дори специални телефони за контакт, които звъняха в колцентровете на „Алиби Къмпани“ и опитни професионалисти се представяха за търсените рецепционисти, доктори и т.н.
Ректора обаче никога не си беше губил времето с подобни дребни номера. Той се занимаваше единствено с мащабни измами и предлагаше услугите си на онези, които можеха да си позволят да плащат милиони долари, за да получат най-доброто обслужване.
Правителства.
Големи корпорации.
От време на време по някой свръхбогаташ.
За да постигнат целите си, тези клиенти се ползваха от всички активи, персонал, опит и въображение на Консорциума. Най-важното обаче бе, че им се гарантираше възможност за опровержение — уверението, че измамата, скалъпена в техен интерес, никога не може да бъде проследена до тях.
