— Гледай — каза той и разклати цилиндъра по-енергично. Предметът вътре затрополи по-бързо.
Сиена отскочи назад.
— Какво правиш?!
Без да престава да разтърсва тръбата, Лангдън отиде при електрическия ключ, натисна го и кухнята потъна в сумрак.
— Това вътре не е епруветка — каза той, като продължаваше да разтърсва цилиндъра все по-силно. — А Фарадеева показалка.
Подобно устройство веднъж му беше подарил един от неговите студенти, който не желаеше да хаби батерии за лазерни показалки и нямаше нищо против да си направи труда при нужда да разклати показалката си за няколко секунди, за да трансформира кинетичната енергия в електричество. Когато показалката се раздвижеше, металното топче вътре се търкаляше назад-напред по ред от перки и задействаше миниатюрен генератор. Явно някой бе решил да пъхне такава показалка в куха кост, покрита с резба — древен „кожух“, криещ модерна електрическа играчка.
Сега краят на показалката в ръката му вече светеше силно. Лангдън се усмихна на Сиена и каза:
— Време е за шоу.
Насочи цилиндъра към голата кухненска стена и когато я освети, лекарката сепнато ахна, а самият Лангдън направо подскочи от изненада.
На стената не се появи червена лазерна точица. А снимка с висока резолюция, която се прожектираше от тръбата като от едновремешен аспектомат.
„Господи! — Ръката му се разтрепери, докато той поглъщаше с очи страховитата сцена на стената. — Нищо чудно, че ми се привижда толкова много смърт“.
Застаналата до него Сиена затисна устата си с длан и колебливо пристъпи напред, очевидно хипнотизирана от изображението.
Цилиндърът прожектираше на стената мрачна маслена картина, изобразяваща човешко страдание — хиляди душѝ, подложени на ужасни мъчения в различни кръгове на ада. Подземният свят беше представен като напречен разрез на земята, в която потъваше грамадна, невъобразимо дълбока фуниевидна яма, разделена на етажи. На всички етажи имаше всевъзможни видове грешници, като мъките им ставаха все по-ужасни с всяко следващо ниво.
Лангдън веднага позна картината.
Шедьовърът пред тях — „La mappa dell'Inferno“ — принадлежеше на един от истинските гиганти на италианския Ренесанс, Сандро Ботичели. Изключително изображение на подземния свят, „Картата на ада“ беше една от най-страховитите фантазии за отвъдното. Мрачно, зловещо и ужасяващо, платното и до днес караше хората да замръзват на място. За разлика от жизнерадостните и колоритни „Пролет“ и „Раждането на Венера“, Ботичели бе нарисувал „Картата на ада“ с потискаща палитра от червени и кафяви багри.
