— Господине — запелтечи Вайента. — Тук са хората от НБР! Агентите на Брюдер атакуват отсрещния блок!
Зачака отговор, ала по линията се чуваха само остри изщраквания. После един електронен глас съобщи безизразно:
— Стартиране на протокол за изключване.
Тя отпусна телефона и погледна дисплея тъкмо навреме, за да го види как угасва.
Пребледня и се насили да приеме случващото се. Консорциумът прекъсваше всякакъв контакт с нея.
Край на връзката. Край на работата.
„Изключена съм“.
Смайването ѝ продължи само миг.
После я обзе страх.
16.
— Бързо, Робърт! — подкани го Сиена. — Ела с мен!
Докато тичаше след нея в коридора на блока, Лангдън не можеше да се отърве от мрачните образи на Дантевата преизподня. До този момент Сиена Брукс с дистанцирано хладнокръвие се справяше с невероятното напрежение, ала сега спокойното ѝ поведение се бе сменило с емоция, каквато Робърт за пръв път виждаше в нея — истински страх.
Тя се втурна покрай асансьора, който вече се спускаше, несъмнено повикан от нахълталите във фоайето мъже, стигна до дъното на коридора и изскочи на стълбищната площадка.
Лангдън я следваше по петите, като се пързаляше на гладките подметки на взетите назаем мокасини. Малкият проектор подскачаше в джоба на марковия му костюм и се блъскаше в гърдите му. В ума му се появиха странните букви от осмия кръг на ада: CATROVACER. Представи си маската на чумния лечител и злокобния надпис: „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.
Опита се да свърже отделните елементи, ала не му хрумна нищо.
Най-после стигнаха площадката и спряха. Сиена напрегнато се вслуша. По стълбището под тях кънтяха стъпки.
— Има ли друг изход? — прошепна професорът.
— Насам — нервно отвърна тя.
Днес вече веднъж го беше спасила и тъй като нямаше друг избор, освен да ѝ се довери, Лангдън дълбоко си пое дъх и се затича надолу по стълбището след нея.
На долната площадка приближаващите се стъпки вече се чуваха съвсем ясно — един-два етажа под тях.
„Защо Сиена тича право към тях?“
Преди да успее да отвори уста, младата жена го хвана за ръка и го затегли по дългия пуст коридор със заключени врати.
„Тук няма къде да се скрием!“
Сиена натисна един електрически ключ и светнаха няколко крушки. Тежките стъпки бяха съвсем близо и Лангдън очакваше нападателите им всеки момент да се появят от стълбището.
— Дай ми сакото си — прошепна лекарката и след като го взе, накара Робърт да клекне зад нея и да притисне гръб към една вдадена в стената врата. — Не мърдай.
„Какво прави? Веднага ще я видят!“
