Погледът му инстинктивно се насочи към тежък изтъркан том на книжната лавица — подарък от клиент… от клиента, когото му се искаше изобщо да не е срещал.
„Преди една година… откъде можех да знам?“
Обикновено не разговаряше лично с евентуалните клиенти, но този човек се свърза с него чрез доверен източник и затова Ректора направи изключение.
Частният хеликоптер на клиента кацна на „Mendacium“ в един абсолютно безветрен ден. Гостът, видна личност в своята област, беше четирийсет и шест годишен, с правилни черти, изключително висок и с пронизващи зелени очи.
— Както знаете, вашите услуги ми бяха препоръчани от наш общ приятел — започна мъжът, протегна дългите си крака и се настани удобно в разкошно обзаведения кабинет. — Сега ще ви обясня какво ми е нужно.
— Не, недейте — прекъсна го Ректора, за да му покаже кой командва парада. — Моят правилник не позволява да ми обяснявате нищо. Аз ще ви опиша услугите, които предоставям, а вие ще решите кои и дали ви интересуват.
Гостът изглеждаше изненадан, но се съгласи и го изслуша внимателно. Накрая се оказа, че желанието му е съвсем обичайна поръчка за Консорциума — по същество възможност да стане „невидим“ за известно време, за да направи нещо на спокойствие.
„Детска играчка“.
Консорциумът
щеше да му осигури
фалшива самоличност
и убежище с
напълно автономна
поддръжка,
където да си
свърши работата
в пълна секретност
— каквато и да
беше тя. Организацията
никога не питаше
с каква
В продължение на цяла година Ректора предоставяше скривалище — с изумителна печалба — на зеленоокия, който се оказа идеален клиент. Двамата не поддържаха връзка и всички сметки се плащаха навреме.
Преди две седмици обаче всичко се промени.
Клиентът неочаквано влезе в контакт и поиска лична среща. Като имаше предвид платената до този момент сума, Ректора се съгласи.
В мърлявия човек, който пристигна на яхтата, едва можеше да се познае уравновесеният спретнат мъж, когото Ректора беше приел преди една година. По-рано проницателните му зелени очи сега гледаха диво. Имаше вид на… болен.
„Какво се е случило с него? Какво е правил?“
Ректора въведе разтреперания си гост в кабинета си.
— Среброкосият дявол — запелтечи клиентът. — С всеки ден се приближава все повече.
Ректора сведе очи към досието на клиента си и погледна снимката на красивата среброкоса жена.
