— Един поглед към очакващите ни атракции — съобщи професорът. — Тазвечерното ни пътешествие ще завърши с този страховит образ. Това е деветият кръг на ада, където живее самият дявол. Само че… — Лангдън направи пауза. — Пътят дотам е само половината от забавлението, затова хайде да се върнем малко назад… при адската порта, откъдето ще започне нашето пътешествие.
Той показа нов слайд — литография на Гюстав Доре, изобразяваща мрачен, напомнящ на тунел вход в скала.
Надписът над него гласеше: НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.
— Е… — усмихна се Лангдън. — Ще влезем ли?
Някъде високо изсвириха гуми и публиката се изпари. Той усети, че полита напред, и се блъсна в гърба на Сиена, която беше ударила спирачки насред Виале Макиавели.
Зави му се свят. Все още мислеше за извисилата се пред него адска порта. Тръсна глава и се огледа.
— Какво става?
Сиена посочи напред. Бяха на триста метра от Порта Романа — древния каменен вход на стара Флоренция.
— Имаме проблем, Робърт.
19.
Агент Брюдер се опитваше да се ориентира в онова, което виждаше в скромното апартаментче. „Кой живее тука, по дяволите?“ Мебелировката беше оскъдна и разнородна като в студентско общежитие.
— Агент Брюдер? — повика го от съседната стая един от хората му. — Елате да видите нещо.
Докато вървеше натам, той се зачуди дали местната полиция вече е задържала Лангдън. Предпочиташе да се справят с кризисната ситуация със собствени средства, ала бягството на професора не им оставяше друг избор, освен да се обърнат към италианските власти и да поставят блокади из града. Маневреният мотопед лесно щеше да им избяга из лабиринта на флорентинските улички — тежките поликарбонатни прозорци и здравите непробиваеми гуми на неговите ванове ги правеха надеждни, но тромави. Италианските полицаи нямаха репутация на особено отзивчиви, ала организацията на Брюдер се ползваше с огромно влияние — полиция, консулства, посолства. „Когато поискаме нещо, никой не смее да ни откаже“.
Влезе в малкия кабинет. Неговият човек стоеше над отворен лаптоп и пишеше на клавиатурата. Беше с латексови ръкавици.
— Лангдън е използвал този компютър — каза агентът. — Оттук е влязъл в имейла си и е търсил нещо в интернет. Файловете още са тук.
Брюдер се приближи до бюрото.
— Лаптопът най-вероятно не е негов — продължи мъжът. — Регистриран е с инициалите СК — скоро сигурно ще получа цялото име.
