„Приклещени сме“, помисли Лангдън и се огледа да намери изход, през който да се измъкнат — пресечка, парк, алея, — но видя само частни жилища вляво и висока каменна стена вдясно.
Сирените се приближаваха.
— Натам — каза Лангдън и посочи един изоставен строеж на трийсетина метра пред тях, където преносима бетонобъркачка предлагаше някакво последно убежище.
Сиена се качи на тротоара и подкара към площадката. Чак когато спря зад нея, осъзнаха, че тя едва ги скрива.
— Насам — каза Сиена и се втурна към малка кабинка за инструменти, сгушена в храстите до каменната стена.
Докато се приближаваха, Лангдън осъзна, че не е кабинка за инструменти. Беше химическа тоалетна.
Стигнаха до отходното място на строителите и чуха приближаващите се зад тях полицейски коли. Сиена натисна дръжката на вратата, но тя не помръдна. Беше заключена. Лангдън сграбчи Сиена за ръката и я издърпа зад кабинката, в тясното пространство между нея и каменната стена. Едва се сместиха там. Вонеше ужасно.
Лангдън се мушна след нея точно когато пред очите му се показа черно лъскаво субару с надпис „Карабинери“. Колата мина бавно покрай тях. „Италианската военна полиция е невероятна“, помисли Лангдън. Зачуди се дали карабинерите имат заповед да стрелят на месо.
— Някой много сериозно си е наумил да ни открие — прошепна Сиена. — И някак си е успял.
— Джипиес? — зачуди се Лангдън. — Може би проекторът има проследяващо устройство.
Сиена поклати глава.
— Повярвай ми, ако това нещо е проследимо, полицията вече щеше да ни е сгащила.
Лангдън се опита да се намести по-удобно в тясното пространство. Оказа се лице в лице с колаж от елегантно изрисувани графити на гърба на химическата тоалетна.
Типично за италианците.
Повечето американски химически тоалетни бяха изрисувани с инфантилни карикатури, които бегло напомняха огромни женски гърди и пениси. Графитите на тази обаче бяха като извадени от скицника на студент по изобразително изкуство — човешко око, изкусно нарисувана ръка, мъжки профил и фантасмагоричен дракон.
— Не навсякъде из Италия графитите са толкова красиви — каза Сиена, която очевидно бе прочела мислите му. — Просто от другата страна на стената е Флорентинският институт по изобразително изкуство.
Сякаш за да потвърдят думите ѝ, се появиха неколцина студенти с папки под мишница. Бъбреха си, палеха цигари и се чудеха на полицейската блокада при Порта Романа.
Лангдън и Сиена се снишиха още повече, за да не ги видят студентите, и точно тогава на Лангдън най-неочаквано му хрумна любопитна мисъл.
